Заглавие в „Лос Анджелис Таймс“ гласи: „Електрическият автомобил бързо и лесно ще вземе превес над всички други видове моторни превозни средства веднага щом бъде открита ефективна и лека батерия“. Статията е от... 1901 година. „Цените на електрическите автомобили ще продължат да падат, докато не станат достъпни за средностатистическото семейство“, пише „Вашингтон Поуст“ - през 1915 г.
Повече от 120 години светът очаква автомобилите на батерии да изхвърлят на бунището на историята двигателя с вътрешно горене (ДВГ), но изглежда, че е по-вероятно да дойде Годо, отколкото да изчезне ДВГ, коментира brusselssignal.eu.
.
Глобалният енергиен преход може да се опише с едно изречение: „Отказът от изкопаеми горива може да е неизбежен, но със сигурност не се случва бързо.“
Всъщност наистина ли е неизбежен? Човешката изобретателност винаги е намирала начини да се използват наличните енергийни източници, като в резултат сме получавали енергийни „добавки“ (наред с "конвенционалните се въвеждат нови - като възобновяемите), а не пълен „преход“ - пълна замяна на старите енергийни източници с нови. Забележителен пример за истински преход може да бъде преминаването от въглища към газ и ядрена енергия.
Тази реалност става очевидна и в индустрията на електрическите превозни средства (ЕПС), която някога беше обявена за края на двигателя с вътрешно горене.
Немският производител на луксозни автомобили Porsche смекчи агресивните си амбиции за продажби на ЕПС, като сега признава, че „преходът към електромобили ще отнеме повече, отколкото предполагахме“. Първоначалната цел на Porsche за постигане на 80 % от продажбите на електромобили до 2030 г. беше счетена за нереалистична. По подобен начин Mercedes-Benz отбеляза значителен „25-процентен спад в продажбите на изцяло електрически автомобили“.
Това предпазливо отстъпление от електрическите превозни средства не се ограничава само в Германия. В САЩ General Motors отложи плановете си за нови електрически модели и замрази откриването на нов завод за електрически камиони. Ford Motor Company реши вместо завод за електрически SUV автомобили да направи завод за пикапи с двигатели с вътрешно горене.
Финансовата обосновка е ясна. Според изчисленията на Робърт Брайс Ford са „продали 23 957 електрически автомобили през тримесечието, но са загубили
1,14 млрд долара. Така Ford са загубили 47 585 долара за всеки продаден електромобил“. Данните за потребителите в САЩ показват, че електромобилите са нишов продукт, който често се ръководи от идеологически, а не от икономически съображения: „Откриваме силна и трайна връзка между
политическата идеология и използването на електромобили в САЩ [...] От 2012 до 2022 г. половината от всички електромобили са отишли при 10-те
процента окръзи с най-висока подкрепа за демократите, а около една трета - в 5-те топ процента.“
Дори либерална Канада намалява мащаба: „Миналата седмица белгийската компания Umicore обяви, че отлага строителството на своя завод за производство на материали за батерии за електромобили на стойност 2,8 млрд. долара близо до Кингстън.“
Не е чудно, че при тези условия производителите отново обръщат поглед към бензиновите автомобили. Яркият контраст между миналите прогнози и настоящата реалност е отрезвяващ. Преди десетилетие експертите твърдяха, че до 2025 г. автомобилите с бензинови двигатели няма да бъдат конкурентоспособни на електромобилите. Но последните данни за продажбите показват друга картина. Американските и европейските електромобили имат трудности при конкуренцията с китайските си аналози - до голяма степен защото Пекин полага значителни усилия да
доминира на световния пазар на електромобили, като се опира на предишните си успехи в сектора на вятърната и слънчевата енергия.
Но дори и китайците може да срещнат трудности при продажбата на своите електромобили поради променящите се предпочитания на потребителите. Галъп съобщава, че „44% от възрастните в САЩ казват, че или сериозно обмислят, или биха обмислили да си купят електромобил в бъдеще“, което е
спад спрямо 55% през 2023 г. Същевременно процентът на хората, които не обмислят покупка на електромобил, е нараснал от 41% на 48%.
Въпреки правителствените инициативи и често значителните субсидии или финансови стимули, манията по електрическите автомобили не се възприема
от широката общественост. С намаляването на субсидиите и налагането на мита върху китайските модели, в скоро време изглежда малко вероятно да има
значителна промяна в поведението на потребителите.
Това обаче не означава край на електрическите превозни средства. Подобно на всяка друга иновация в енергийния сектор, ЕПС ще се превърнат в допълнение към автомобилите с двигатели с вътрешно горене, а не в техен заместител.
