"Момчето и кучето", Сейшу Хасе
превод Гергана Дечева, издателство "Peppermill Books"
На пръв поглед това е още една версия на старата история за кучето, което преодолява немислими разстояния, за да се върне при своя стопанин.
Точно това се случва с Тамон. Той се появява все едно от нищото, среща се с различни хора и остава с тях за малко, след което продължава пътешествието си. При всеки остава за кратко, само за по няколко седмици, и няма как да разберем къде е бил през годините, които не са осветени от разказа. Присъствието на Тамон озарява живота на приятелите му. Всеки от тях се привързва мигновено към животното, често под влиянието на спомена за своя любимец от миналото, и започва да му се доверява и да разчита на него.
В същото време обаче образът на кучето е неочаквано сложен и противоречив. То е самоуверено, държи се с достойнство и непоколебимост, разбира не само думите, но и мислите и настроенията на временните си домакини. Появява се винаги в преломни моменти. Един прави избора да се замеси в опасни криминални деяния точно когато състоянието на майка му се влошава; друг бяга от мафията; трети разрушава семейството си или току-що е извършил убийство. Всеки от тях открива у бездомното животно опора, успокоение, дори пречистване и опрощение. И когато разтворим сърцата си в очакване на щастлива развръзка, идва нещо по-различно, а не това, което клишето би изисквало.
Според чувствителността и нагласата си стопаните на Тамон надникват по-дълбоко отвъд видимото и от леките, нежни щрихи в историята се уплътнява образът на кучето като дух, свръхестествена фигура. Ангел на смъртта.
В крайна сметка Тамон успява да се добере до крайната точка на пътешествието си, но и тук онова, което се случва, е много встрани от щастливия край на обичайната приказка (при все че краят все пак е щастлив по причудлив начин). Естественият, привидно семпъл изказ на разказвача всъщност ни отвежда по мистични духовни пътеки, за които се оказваме неподготвени.
Цялата история е на фона на катастрофата във Фукушима, големият хеттрик от катаклизми – земетресение, цунами и ядрена авария. Трагедията отнема живота на над 20 000 жертви, а стотици хиляди са изселени, губят домовете и работата си. В тези условия на скръб, страх и глад мнозина се отклоняват от посоката на моралния си компас в името на оцеляването. Престъпността се разраства, но дали всички, които престъпват закона, наистина са зли по душа? Възможно ли е да получат изкупление и спасение? Никой от героите на книгата не остава безразличен при вида на бездомното, слабо, страдащо куче. Млади и стари, мъже и жени, хора от селото и от града, всеки се спира и полага всички възможни усилия, за да помогне. И както в приказките, кучето също помага на човека, а спасеният се превръща в спасител. Благодарност, нежност, щедрост, уважение към живота. Всичко това превръща книгата в ценно четиво, което остава задълго в паметта.
