"Пътуващото кино на мистър Сайто", Анете Биерфелт
превод Росица Цветанова, издателство "Колибри"
Неподражаем стил, герои, в които да се влюбиш, страсти като океан, рибарски кораби, танго и кино. Новият роман на Анете Биерфелд не прилича на нищо друго, което сме чели. Дори "Когато животът ти изпрати хипопотам" се покланя на манежа и започва да събира цирка, за да направи място на новата неподражаема трупа, която пристига с потропване, приплъзване и прегръдки под звуците на Гардел. "Останах като гръмната. Нима беше възможно? Вътрешното ми снежно кълбо се пропука. Колко бе удивителен светът! Представи си само – да задържиш пет опасни предмета във въздуха едновременно: пърдящи портиерки, изплъзващо се бебе Ийсус, въображаеми яйчени приятели, лебедови криле и зачезнали майки танцьорки на танго. Аеродинамичен подвиг с грандиозен финал, в който ги хващах всичките."
Фабиола е дете, подхвърлено в кутия за обувки пред прага на католически манастир. Дева Мария дава знак на монахините и те я отглеждат, макар да негодуват при вида на момиченцето, което израства все по-непокорно и все по-дългокрако, а страстта ѝ по обувките я подтиква да скита по улиците след всеки интересен чифт и така я отвежда до салоните за танци. Тангото е в кръвта на Фабиола и дори дъщеря ѝ е зачената по време на танц при едно от редовните спирания на тока. Велико търпение и подвиг се иска от горките монахини, които приемат и момиченцето на самотната майка Фабиола. Историята е разказана от името на дъщерята, Лита.
Съдбата запраща Фабиола и Лита от горещата и страстна Аржентина чак на един от най-северните канадски острови, Горна кайра, и романът представлява невероятно пъстра, почти сюрреалистична поредица от събития, случили се през следващите над 20 години. Паноптикум от образи на мореплаватели и рибарски жени, сини омари и тъпоклюни кайри, проповедник с пристрастие към Апокалипсиса и ветеринар, който слуша записи на сърца на грамофона си, църквата е татуирана с чудовища и дяволи, правят се експедиции, операции и се танцува до припадък, призраци и птици плющят с крила и дрънкат с вериги. Ходът на времето се измерва с напредъка на киното – от нямо чернобяло до цветно и със звук; с протритите подметки на обувките за танци, с натрупването на образи и звуци в библиотеката на Лита и приятелката ѝ Уна, с войната, която започва и свършва със сълзи и кръв, с любовта, която приижда и се отдръпва с мащабите на океански прилив.
Анете Биерфелд разказва с неотразима комбинация от страст и смях. Битовото и трансцеденталното при нея са на "едно чайково ако" разстояние. "В ъгъла на кабинета имаше истински човешки скелет. Мина ми през ума, че сигурно е предишният лекар, оставил след себе си толкова много съдове за миене, че сега беше изтипосан там за ужас и назидание."
"Пип не се смятала за особено драматична. Тя произхождала от горд род на шкипери и не била свикнала да я тикат към кухненското стълбище на сърцето."
Фабиола никога не се разделя с любимата си порцеланова статуетка на Мадоната с младенеца, но нейната Мадона постоянно губи главата си и се налага да я лепят, а след всеки ремонт позата ѝ е различна, ту смирено клюмнала, то вироглаво вирнала нос. Изобщо, "Дългокраката майка оставя след себе си хаос. Разни неща отиват по дяволите – сред тях и една дъщеря."
Романът на Анете Биерфелд буди копнежи, въздига сърцето и възпалява въображението. Създава желание човек да открие общото сечение и да сподели живота си с хора, прекрасни като богове. Вперва погледа в кошмара на разделите и жестокостта на злото, а после се разхилва най-невъзпитано и изблъсква всички мебели от всички стаи, за да отвори място за най-голямата волиера с най-широко отворените врати, където сърцето да лети свободно и да пее. В моряшкия дом "Витлеем", този Ноев ковчег за простреляни създания от всички краища на света, има място за всеки. Има място и за нас.
Мъдростта е толкова остро изболедувана и изстрадана, че дори не звучи като мъдрост, а като миг отдих, колкото да си поемем дъх насред прибоя:
"– Тревата винаги е по-зелена там, където я поливат – казала Маги на първата им любовна среща. Това се превърнало в нишката, която щяла да преминава през целия им брак.
Животът е кратък.
Няма време за друго, освен любов."
