"Четецът", Бернхард Шлинк
превод Любомир Илиев, издателство "Кръг"
Романът "Четецът" е издаден през 1995 година в Германия. От тогава е претърпял безброй преиздавания и е преведен на 45 езика. През 2008-а екранизацията с режисьор Стивън Долдри и с Кейт Уинслет и Ралф Файнс в главните роли получава множество номинации и награди на най-значимите световни филмови форуми. Книгата е позната и на българския читател в превод на Цветана Грозева, а тази пролет издателство "Кръг"“ я представи в превод на Любомир Илиев.
При цялата си изключително широка популярност, романът заслужава да бъде припомнян и да бъде прочетен и от следващото поколение, защото темата, която засяга, няма как да загуби своята актуалност.
Началото на историята обещава любовна интрига – случайната среща между 15-годишно момче и 36-годишна жена довежда до тяхното сближаване. Интимността и страстта, които те споделят, както и внезапният, непредизвестен от нищо край на връзката им се отразяват върху целия живот на младежа. Разказът тече от неговата гледна точка, жената остава мистериозна и неразгадаема. Михаел не се чувства като жертва на блудство, той се отдава с цялото си сърце и приема любовта и нежността на Хана безрезервно. Когато тя изчезва без обяснение, в паметта му остават ярки образи, към които той не спира да се връща, и които оставят разрушителен отпечатък върху всичките му отношения по-нататък.
Неочаквано обаче се оказва, че книгата не е просто романтичен спомен за първата любов. При следващата им среща Михаел е студент по право и е наблюдател по дело, в което Хана е подсъдима за престъпления, извършени по време на войната. Тя е била надзирателка в концлагер и заедно с още няколко други жени е обвинена за смъртта на стотици затворнички, оставени да изгорят заключени в една църква.
Тайните на Хана, твърдата й решимост да запази тези тайни дори с цената на свободата си, цялата история надхвърля рамките на личните отношения и се превръща в изследване на вината и изкуплението. Има ли невинни? Можем ли да обърнем гръб на миналото си, да се отречем от близките си, да се дистанцираме, да простим и да си простим? Хипнотизиращите любовни часове се сливат с мъчителното безразличие, последвало загубата; психическата и дори физическа парализа на човека, който не е в състояние да превъзмогне ужасите – дори да не е участвал лично в тях, а да се е оказал свързан косвено; невъзможността вината да бъде преработена в нещо градивно, неумението да се прекъснат напълно старите връзки, но и да се започнат нови отношения. Всъщност романът не е точно за Холокоста; не само. Той е за следвоенното поколение и за родените още по-късно, които трябва да понесат родовия грях на обществото и родината си и да решат как да се отнасят към него, така че да продължат напред.
Романът е потресаващ и макар разказвачът да разгръща спомените си с равен, дистанциран тон, емоционалният ефект от това привидно хладно разказване е още по-силен. В крайна сметка това са теми – за миналото, за вината, за любовта – които отекват във всяка история, била тя лична или национална. "Гледането, слушането и протоколирането бяха нашият принос към осмислянето на миналото." Ние сме длъжни да знаем и да помним, а осмислянето на творби като "Четецът" е част от този процес. Веднъж въвлечени в ужасите на миналото, вече не става дума за щастие, а за достойнство и свобода. И това никак не е малко.
