"Йелоуфейс", Р. Ф. Куанг
превод Габриела Кожухарова, издателство Orange Books
Както почти всички художници са рисували свои автопортрети, така и романите за писатели са многобройни и във всякакви жанрове – от документални биографии на класици до фикции, в които писаното слово създава светове и пуска на свобода чудовища. В последните години на български език излязоха няколко романа, свързани с книгоиздаването в САЩ, например "Моята година със Селинджър" от Джоана Рейкоф и "Писатели и любовници" от Лили Кинг. Никой от тях обаче не е толкова брутално откровен и впечатляващ, колкото "Йелоуфейс" на Р. Ф. Куанг.
Тук на преден план са поставени морални въпроси като плагиатството, кражбата, страстта към успех и завистта. Героините са две състудентки, стартирали своите кариери като писателки по едно и също време. Но докато Атина Лиу е станала звезда още с дебюта си и се радва на седемцифрени хонорари, всевъзможни награди и договори за екранизация, нейната връстница Джунипър Хейуърд се е провалила. Поредица от случайни съвпадения дава възможност на Джун да открадне последния ръкопис на Атина и да го представи за свой.
В известен смисъл двете стават съавторки. С напредването на историята все по-силно се убеждаваме, че на Джун не може да се има доверие. Тя е единственият човек, който знае истината – дали ръкописът е бил чак толкова суров, дали нейната редакция го е шлифовала и усъвършенствала. Може и да е така, но самият факт, че това е станало без съгласието на Атина или нейните наследници, прави намесата й не оправдание, а още по-голямо престъпление.
Вината и посегателството са факт, а нюансите в сивата зона между истина и лъжа са много повече от 50. Самата Джунипър изнамира всевъзможни аргументи в своя защита и каквото и да направи, винаги успява да убеди сама себе си, че е невинна. Като се замислим, има прецеденти – друг композитор завършва "Турандот" след смъртта на Пучини. Съпругата на Зелазни, Джейн Линдсколд, дописва "Донърджак".
Само че масата от фенове, писатели, инфлуенсъри, тролове и елфи в интернет не е склонна да проявява разбиране и гъвкавост. От "Осанна" до "Разпни го" има само един клик разстояние. Негодуванието и категоричното отричане, емоционалните до истерия оценки и директните смъртни заплахи се отприщват с повод и без повод; а анонимността създава чувство за безнаказаност и сваля задръжките на коментиращите. Мигновено се сформират цели нетрайни общности, наслаждаващи се на страданието на жертвата. "Повечето профили, които се включват, очевидно не ги е грижа за истината. Тук са за забавлението. Тези хора обичат да имат нарочена мишена и биха разпердушинили всичко, което се изпречи на пътя им."
Известността по някакъв начин дехуманизира успелия. Мнозина, които са се докоснали до него чрез произведенията му, добиват усещането, че той им принадлежи; че могат да говорят за него каквото им мине през ума и да стигат до крайности на грубостта и жестокостта, защото той все едно не е човек с чувства и преживявания; а като го унижават, тяхната значимост нараства, поне в собствените им очи.
Един от упреците към Джунипър е, че тя не е от азиатски произход, а си позволява да пише за азиатците. Книгата й е свързана със съдбата на онези 140 000 китайски работници, които са били изпратени в Европа по време на Първата световна война – тема, засегната в неотдавна излезлия у нас роман на Джени Чанг "Порцеланова луна". Според масовото мнение било непочтено да се пише за неща, които авторът не е преживял лично. Това, освен че е открита цензура и нарушение на свободата на словото, е и безкрайно нелогично – ако беше така, най-непочтените хора биха били авторите на фантастика и на романи за извънземни.
"Йелоуфейс" е роман за таланта, но и за принципите на действие на книгоиздаването и книжния пазар. За плагиатството, но и за цензурата. За липсата на граници у психопатичната личност, която се отдава на амбициите си за успех. И с не по-малка острота – за това, колко уязвим и беззащитен е всеки, влязъл в полезрението на разгневена тълпа, пък била тя и в интернет.
Книгоиздаването може да бъде наистина жесток бизнес. И все пак… "Писането е най-близкото до истинска магия, с което разполагаме. Писането създава от нищо нещо и отваря врати към нови земи. Писането ти дава силата да създадеш свой собствен свят тогава, когато истинският свят те наранява твърде много."
