"Уиндзорският възел. Нейно величество кралицата разследва #1", С. Дж. Бенет
превод Зорница Русева, издателство "Еднорог"
Дали историята в този роман е измислена? Сто процента сигурно! Информация от подобен род не би могла да изтече в никакъв, никакъв случай. Дори микроскопична частица от нея би предизвикала взрив от тълкувания и спекулации, биха паднали доста глави на осветлени шпиони, десетки хора на различни постове биха загубили службата си, а и доста чаши чай биха останали неизпити.
От друга страна, не че сме проверявали, но сцената на събитията е предадена с пределна подробност и автентичност. Уиндзорският замък с неговата история, традиции и порядки; различните зали и тяхното обзавеждане; самата кралица и близкото ѝ обкръжение са описани педантично, с дълбоко уважение и още по-дълбока симпатия. Читателят е поставен в положението на всички онези гости на Нейно величество от първата сцена на романа. Гости от различни социални, икономически и политически кръгове, почти зашеметени от вълнение заради шанса си да бъдат приети в дома на една жива легенда. Кралицата е достолепна, но и очарователна. Кожата ѝ сияе. Любезният ѝ интерес към хората и към света карат всеки, попаднал пред погледа ѝ, да се почувства избран и ощастливен.
Изброени са тоалети с прилежащите им бижута, чанти и шапки. Мигове от миналото са съпоставени с бурното настояще, с политическите игри и технологичния напредък. Описани са предпочитанията ѝ за сладкиши, коктейли, любими коне и конни състезания. Всичко това прави историческата фигура по-реална, близка и човечна.
Човечността, топлотата и милосърдието са най-ярките й черти; те създават общото обаяние и привлекателната атмосфера в този иначе класически криминален роман за разузнаване, шпионаж, изнудване. И цели три убийства без видима обща следа между тях. Елизабет през повечето време е единствената, която не забравя, че жертвите на убийство са не просто обект на разследване или нечии врагове; те са хора – и тя намира начин да им отдаде дължимото, при това без да наруши протокола повече, отколкото той, протоколът, би могъл да понесе. Фантастично дългата брачна и любовна връзка на кралицата и принц Филип е показана по такъв начин, че всеки тайничко си пожелава да има такъв партньор и такива отношения.
Но най-важни за целите на разследването са интелигентността и дипломатичността на Елизабет II. Тя съумява да открие връзки, тънки като паяжина, да забележи микроскопични детайли, да си припомни нужното нещо в точния момент. "Кралицата провежда разследвания. Говори се, че го е направила за пръв път на дванадесет или тринадесетгодишна възраст. Съвсем сама. Тя вижда неща, които другите хора не забелязват – често защото всички гледат нея. Знае толкова много за толкова много неща. Има орлов поглед и великолепна памет, а освен това и нюх за лъжи. Нейните придворни е трябвало да ѝ имат повече доверие… Те трябва да ѝ имат доверие. Но не го правят. Тя би трябвало да е една от най-влиятелните жени на света, но, по дяволите, през цялото време трябва да се вслушва в тях, а те не се вслушват в нея… А онова, което умее, е да забелязва разни неща. Вижда, когато има нещо съмнително. Установява причината. Разплита проблема. Всъщност, до известна степен е истински гений в тези неща."
По приятно дразнещ начин читателите разбират какво е станало доста страници след като кралица Елизабет вече знае всичко – но тя наистина не го казва на никого, камо ли на нас. През всички перипетии, до които стигаме до истината, ние се срещаме с талантливи артисти, страховити мафиоти милиардери, поизкуфели аристократи, съвършени придворни, технократи със сив ум и нечестиво красиви дами. Преживяваме надежди, подозрения, обич, страхове и предателства. Единствено Нейно величество остава постоянно над нещата. "Но един суверен прави това, което се налага. И се надява да остане приятно изненадан."
