"Пазачът", Рон Раш
превод Надежда Розова, издателство "Обсидиан"
Първата препоръка за този роман получаваме в момента, в който видим името на преводача – Надежда Розова превежда прекрасно, и то само интересни книги. "Пазачът" не е изключение. В него обаче липсват розови надежди. Макар че героите са свързани със семействата си, със земята и с природата, те дълбоко страдат от самота и губят почва под краката си.
Историята започва по време на войната между САЩ и Корея. Нощ, студ и страх; Джейкъб е на пост на брега на една замръзнала река. Враговете се промъкват като невидими, безшумни смъртоносни сенки; дори и сенките са врагове. В ръкопашен бой Джейкъб убива нападналия го корейски войник и едва не загубва живота си. Успява да оцелее, защото го крепи мисълта за съпругата му Наоми, която го очаква в родното им градче.
Родината му е далеч; там войната нанася ударите си с телеграми, известяващи за рани, медали и смърт. Но не само държавите воюват. Семействата и отделните хора също водят своите видими и невидими битки – за признание, богатство и любов.
В романа сякаш всички искат едно и също – да бъдат обичани, да не се разделят с любимите си хора, да получат уважение и привързаност. И най-бедният и отритнат самотник – Блекбърн Гант, гробарят с лице, изкривено от детски паралич. И най-богатите – родителите на Джейкъб, които дават пари и работа на целия град и няма човек, който да не им е задължен. И Наоми, у която само любовта е по-голяма от измамените надежди. Никой от тях не иска нещо лошо или незаслужено. Огромната разлика обаче е в това, какво правят, за да го получат. Всеки има своите мотиви и оправдания, всеки вижда себе си като благороден и добър. Но средствата могат да съсипят целта. Любовта, дадена насила, може да убива. Измамата може да доведе само до още по-голяма и необратима самота.
Рон Раш е един от най-изявените съвременни американски писатели от юга. Той самият казва в интервюта, че силата му е в разказите. Пише и поезия. Това се усеща в стила на романа – не многословен, но ярък; с поглъщаща мека атмосфера, със здрач, в който силуетите на хората почти се разтопяват; със силни, тихи чувства. Забележително е как една пауза или отронена дума променя отношенията между хората, които разговарят. Един и същи спомен се обагря в различна светлина във времето. Хората в малкия град са свързани и си влияят, така че потрепването на един кара другия да се обърне и да погледне, динамиката в обществото е колкото открита и явна, толкова и деликатно изразена.
Отношението на самия разказвач към героите е сложно. Дори когато ги разбира и им прощава, той не размива оценката си за тях; злото е очевидно, дори да е продиктувано от добри намерения. И ако има лакмус, по който можем категорично да усетим кой какъв е, той е в чувството на героите дали светът им дължи нещо, или напротив – че е добър и щедър към тях. Независимо дали са богати или бедни, самотни или имат семейства, всеки от тях е претърпял загуби и е получил дарове. Но един се чувства жертва и наказва останалите; друг приема, че е възнаграден и привилегирован, дори това да не се вижда отстрани.
Може би добротата е благодарност; само тя може да превърне света от бойно поле в дом.
