"Северната гора", Даниел Мейсън
превод Петя Петкова, издателство "Лабиринт"
Не можете да оцените мащаба и дълбоката красота на този роман, преди да сте прочели и последната му дума. Това епично платно прилича на кралски гоблен от Средновековието, в който всяка втъкана дума има връзка с всяка друга от началото до края; човешките характери, животинските и растителните видове следват едни след други в многослойни, и все пак прости и естествени взаимовръзки и отношения, цветовете са подредени и напластени с гениален усет за хармония, и всичко случващо се е необходимо до неизбежност.
Като джазова вариация на музикална тема следват образите и съдбите на хората от жълтата къща. Жена с бебе, отвлечена от индианци, нейната спасителка и тримата убити англичани; вманиаченият по ябълките фермер Осгуд и двете му дъщери; робинята и ловецът на глави; поетът и художникът; ловецът, съпругата му и жената с кристалната топка; майката и психичноболният й син, историкът и еколожката… Можем да ги изброим, без да поглеждаме за справка – просто заради удоволствието да си спомним за всеки от тях и да си помислим отново за техните страдания, обвързаности, странности и радости. Разказът за всеки от героите е поднесен в различна литературна форма – от първо лице или от всевиждащ разказвач; под неочаквани жанрови разновидности – приписка, мемоар, статия в жълто списание, епистоларен роман, научна лекция или пък стихотворение, нагласено да се пее с мелодията на популярна за епохата си песен. Със започването на всяка следваща част интересът на читателя се подклажда с нова сила и четенето се превръща в игра – да отгатнем по-бързо каква е връзката с предходните части, от къде ще се подаде нов отломък от миналото, какви ли меандри ще следва реката на епичната история.
В "Северната гора" природата не е само сцена, а и равноправен герой, наред с хората, които сливат съдбата си с нея. Това е възторжена ода за напиращия живот, за сладките му звуци и ужасяващата му сила. Описанията са изпълнени с детайли, каквито може да отбележи само истински познавач; наблюденията звучат и поетично, и брутално. Тук всяко живо същество е равно почитано и важно. Например има цели замайващо романтични, и в същото време ентомологически точни страници за размножителните ритуали при короядите. Смесването на стиловете на някои места предизвиква усмивка и всъщност е още един от безбройните начини да бъдем предизвикани. "И само какво ухание! Трео-4-метил-3-хептанол! Алфа-мулти-стриатин! Алфа-кубебен! Може ли тогава да виним прелитащия наблизо млад самец, който замръзна на място, проучи с пипалца въздуха и направи обратен завой към дупката ѝ?"
Авторът познава не само селския живот, "но и хилядите годишни времена: песента на жабите, жабешкото крякане, летните бури, първото топене на снега – стаени в тъканта на общоприетите Четири." В този смисъл, тленността и ефимерността на човека се оказват нежни и нужни, и това е утехата, която книгата ни носи. "Така ще си отидем и ние – сърце до сърце, туп-туп, ще се въртим един около друг като сладководни скариди в бурната вода, ще станем част от реката и ще придадем вкус на чая."
