„Ловецът на пеперуди“, Костадин Костадинов
издателство „Хермес“
Това е нещо като българският „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Само че е по-хубава от книгата на Юнасон, защото е българска и разказва за нашата история, и то толкова интересно, с толкова сладка любов и носталгия, че няма как да не я приемем лично. Освен това лакърдиите на Лазар, колкото и да са преувеличени и разкрасени, все пак са истински. В тях липсва самоцелност и въздухарщина, а са плътни и живи, с любопитни характери, познати или екзотични места, и над всичко –жалбата за младост, която обединява всички думи в един цял слитък.
Хрумването да разкажеш живота си през призмата на колекция от ценни пеперуди, е осъществено изключително успешно. Лазар и неговият брат близнак Михаил са способни и жизнени момчета, които учат и се забавляват с всеотдайността на здравото тяло и пъргавия ум. Докато сменят различни хобита, получават подарък – книгата „88-те най-забележителни пеперуди на света“. Лазар си поставя за цел да събере екземпляри от всичките 88 вида и докато ги преследва, преброжда цяла Европа. С цирковете, в които хвърля ножове със закрити очи по въртяща се мишена – обикаля и Африка, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка.
Пеперудите са мистични същества. „В една книга прочетох, че различни народи по света имат едно и също поверие, според което, когато някой човек умре, долита пеперуда, за да вземе душата му.“
Лазар колекционира пеперуди, а всяка от тях е свързана с важен за него човек. Последната, многоцветница 88, с изписани осмици на крилата, идва при Лазар в деня, след като той навършва 88 години.
И то какви години! След смъртта на баща им Лазар заедно с брат си и сестра си отива да живее на един остров в Дунава, Ада Кале. Райски остров между държавите, свободен и уютен, истинско Ел Дорадо с волни и свободни хора, които живеят в мир. През годините той идва и си отива от острова; там е неговото място „отвъд живота“, което му се явява в моменти на опиянение, пророчество или общуване с духове. Подводните течения, лилавата светлина, птиците и рибите, които приютяват душите на хората, заминали безвъзвратно. Това идеално място съществува в спомените, в легендите, в тази книга.
Повествованието трепка между научното и мистичното, те живеят едновременно, без да се изключват. Прецизните описания на вида, ареала, поведението и произхода на латинското наименование на всяка пеперуда разпростират своята убедителност и върху легендарната част на историята. На гробовете долитат пеперуди, които по вид или навици приличат на човека, чиято душа са дошли да съпроводят в отвъдното.
Каква ли пеперуда ще дойде за мен?
Романът е разделен на пролог, 18 глави и епилог; и финалът на всяка от частите е смайващ. Авторът успява да закове поантата на всеки житейски епизод. Понякога е нещо трогателно, друг път вдъхновяващо или шокиращо. Варвара с шестте пръста на краката, сибирските заточеници и парижките красавици, харамиите от Македонската организация, цирковите артисти, турският султан, Бъфало Бил и Димитър Благоев, амазонските шамани и дъртата китайка с черни нокти, следователя от турския кауш и мъжът, самозаточил се за седем месеца в подземна изба с вина и сирена, баячката Аглая и шаранът, който всъщност е Михаил… дори и епизодичните герои се отпечатват в паметта.
Повествователната рамка е драматична, но убедителна. Старец и младеж пият ракия на остров, който до няколко дни ще потъне. Старецът си припомня, а младият мъж записва. „Шарен град беше Ада кале. Не останаха вече много такива места по света. Никоя власт не ги обича, защото хората им са своенравни и непредвидими. Едва ли и на Чаушеску му е притрябвала толкоз водноелектрическа централа. Истинската му цел е да заличи Ада Кале, да заличи и спомена за него, защото свободолюбието е заразно.“
И всеки читател на „Ловецът на пеперуди“ ще усети това.
