"Маринистики", Марина Алексиева
издание на автора
"Маринистики" е изключително лична книга. В нея образът на автора е изявен ярко, със силен и донякъде небрежен жест, който казва: "Това съм аз и не държа да ви се харесам". Още преди да разгърнем книгата, усещаме нейната атмосфера – и от биографичната бележка, написана от първо лице, и от самото заглавие.
Противно на очакванията, "маринистиката" тук не е жанр в изобразителното и словесното изкуство с основна тема морето. Основен обект и субект в тази книга е Марина във всички нейни роли и превъплъщения. Морето е сърцето, дори в графичното изображение върху корицата, където кардиограмата регистрира не само систоли и диастоли, а и вълните на едно спокойно плискащо се море.
Необичайно е оформлението и вътре в самата книга като подреждане и страниране. Със самия си вид книгата подчертава пренебрежението към правилата и условностите, нежеланието да се впише в установения ред. Авторката пренарежда света по свое подобие; единствено в дълбочината на отделните мигове и преживявания премерва думите си (класически стих, мерена реч). Тя следва своите разбирания за правилно и грешно, красиво и грозно, добро и зло, и е безкомпромисна за тях.
Вътре в книжното тяло се помещават две книги, свързани помежду си от обща поетика и етика, но ясно откроени. Първата част е стихосбирка с посвещение "На Майка ми Миряна Башева". Няма да се подведем и да правим сравнения между "Маринистики" и знаменитото поетично наследство на Миряна Башева. Всеки творец открива своя глас и език и изразява себе си по свой начин. Посвещенията – втората част на книгата е посветена на бащата – могат да се четат и като подчертаване на личния характер на тази книга, на отстояването на себе си, на ограждането на собственото пространство, на начертаването на своя пътна карта, ориентирана спрямо най-светлите пътеводни звезди.
Втората част на книгата, която е прозаична, всъщност съдържа наистина поетични като изразни средства и оригиналност кратки текстове. Ако трябва да се спрем на едно жанрово определение за тях, най-близко до истината ще се озовем, ако ги наречем есета. Те са на различни теми – през приказни и философски до разсъждения за митовете, религията и вярата. Характерният хумор, който прозира в стихотворенията, тук излиза на сцената в главна роля, както в остроумния изказ, така и в отношението към света. Дори когато става дума за горчиви и тъжни преживявания, те са предадени през усмивка, с кураж, достоен за уважение.
"Така разсъждаваше слънцето, докато грееше напразно, пеперуди се мятаха в отчаянието си да се сгреят, а всъщност нямаше никакви пеперуди, защото беше зима. Тук-таме пробягваше някой заек, след него – лисица, жълто мигаше угнетен светофар, димяха ненужни комини, бродеха още по-ненужни коминочистачи. Снегът улавяше всеки звук и го затваряше в черна черупка от тишина. Толкова студено беше, че душите спираха…"
