"Случаят с белите пера", Джаклин Уинспиър
превод Надя Златкова, издателство "Benitorial"
Минали са няколко години от първия случай на Мейзи Добс, но ние я откриваме на същото място, където я оставихме: тя е в същия офис, помощникът й Били все така всеотдайно работи за нея, тя не е омъжена. Промените обаче се разкриват с всяка следваща страница. Мейзи е много по-самоуверена, развила е уменията си и е усъвършенствала своя подход към разследването на по-леки и по-тежки криминални случаи. Клиентите й стават все повече, защото с добрата си работа тя успява да надвие предразсъдъците – как може жена да работи, и то точно това?! – и да се утвърди като професионалистка.
Авторката Джаклин Уинспиър е свършила много предварителна работа, така че образите, които познаваме от първата част на тази поредица, да запазят своя интегритет и да са развити в логична насока. Това ги прави живи и истински. Може да се каже, че подходът на писателката в изграждането на романа е в хармония с подхода на героинята в разследването на криминалните случаи. Сюжетът се движи стегнато и целенасочено, но на фона на по-широка социална картина. Мейзи Добс нито за миг не изпуска нишката на разследването, но същевременно наблюдава хората наоколо, промените в тях, връзките и мотивите, които ги тласкат да постъпват по един или друг начин. Впечатлението при четене на тази книга е, все едно наблюдаваме как някой художник рисува голяма картина и постепенно добавя нови и нови детайли, така че всеки сантиметър от платното да бъде оцветяван и запълван едновременно с всички останали – цветовете стават все по-наситени, сюжетът се изяснява, светлината нахлува и огрява и най-потайното кътче.
Слоят с издирването на изчезналото лице и връзката на този случай с други престъпления, извършени по различно време и на различни места, е само една от паралелните истории, които грабват вниманието ни. Постепенно опознаваме хората около Мейзи, сложната връзка с баща й, вълнуваме се кой от свободните мъже наоколо има по-големи шансове да спечели сърцето й, виждаме как се отнася тя с хора от различни социални кръгове. Специфичният й подход към разкриване на мистерии с помощта на психологически трикове и все по-развита интуиция също е интересен (макар че донякъде той омаловажава другите й качества и умения).
И всичко това е поставено в тежката черна рамка на Световната война. Най-лошото на войната е, че тя не приключва с подписването на мирния договор. Тя продължава да съществува в травмите на оцелелите и в спомена за загиналите; в паметта за доблестта и позора. Неведнъж в романа става дума за разликата между това да помниш ужаса, и това – да ти напомнят за него всеки ден. Понякога дори с най-добри намерения се постигат неочаквано тежки, разрушителни резултати. Дори когато човек си помисли, че е избягал от болката, тя го застига и го напада отново и отново. Лекуването на раните и възстановяването на баланса е най-важното за Мейзи Добс като детектив и като личност. "Нека не съдя. Нека бъда отворена да чуя и приема истината за това, което ми каже. Нека решенията ми да са за доброто на всички замесени. Нека работата ми донесе мир…"
