Различните видове образователни институции да бъдат инспектирани по различни критерии, тъй като сегашната методика не дава адекватна оценка. За това настояват над половината от учителите, участвали в анкета на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" по повод инспектирането на училищата и детските градини у нас, което започна през учебната 2019/20 г.
Целта на новия вид оценка, с която е натоварен създаденият за целта Национален инспекторат по образованието (НИО), е да изготвя цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование. Идеята е в последствие тази оценка да се взема предвид при финансирането на образователните институции - отдавна чакана мярка, но така и не стартираща в действителност.
Проблемът е, че въпросните инспекции се изготвят изключително бавно. През 2018/19 г. НИО направи пилотна проверка в 88 образователни институции, а през 2019/20 г. успя в 90 школа при планирани 150 проверки. За учебната 2020/2021 г. планът бе за 130 детски градини и училища, като според отчета на Инспектората през въпросната година са извършени 148 инспекции. През 2021 г. от МОН изчислиха, че за три години новият орган е успял да инспектира едва 333 от общо 4151 институции, както и че с това темпо и капацитет проверката ще отнеме общо 30 години.
"При сегашната организация на НИО и финансирането, с което разполагат, ще са необходими десетилетия, за да се обхванат всичките над 4000 образователни институции", коментират и от синдикат "Образование". Проучването им показва, че според 42.9% от педагозите дейността и финансирането на Инспектората трябва да се преструктурират, за да могат да се обхванат всички образователни институции в унисон в изискването на закона.
Хилядите участници в проучването - учители, директори и родители, доминиращо смятат, че политиката по инспектиране трябва да остане в образователния закон. 51.9% от респондентите обаче заявяват, че за да бъде ефективно инспектирането, трябва да се усъвършенстват неговите индикатори. "Това е така, защото според учителите образователните институции са безкрайно различни, а НИО използва един модел и еднакви индикатори за неговата оценка. Разбираемо с тази методика образователни институции с доминиращо ромски състав са лишени от шанс за добра оценка, а учителите в тези училища и детски градини също работят много упорито", констатират от синдиката и отбелязват, че за целта трябва да изработят няколко модела от индикатори за инспектиране на образователното качество.
Само 0.8% от анкетираните смятат, че инспектирането трябва да отпадне от закона. Малка част са на мнение, че инспектирането е "излишно" и предполага корупция на високите етажи на МС.
Предстоящи инспекции
През 2022/23 г. Инспекторатът е планирал 122 проверки в три сесии - през октомври-декември 2022 г. трябва да има проверки в 23 училища в София, през януари-март 2023 г. - в 59 училища София и 1 училище в с. Опан, а през април-юни 2023 г. - в 40 училища в София.
Знак за качество
Преди ден три училища бяха отличени с плакети като победители в конкурса "Знак за качество" на Националния инспекторат по образование - това са математическата гимназия "Д-р П. Берон" във Варна - а категория "Образователен процес" и две училища от Гоце Делчев - природо-математическата гимназия "Яне Сандански" (категория "Управление") и Първо основно училище "Св. Св. Кирил и Методий" (категория "Институционална среда").
МЛАДИ УЧИТЕЛИ
"Младите учители до 35-годишна възраст, по данни на НСИ, са едва 15.26% от всички български учители, а по статистика на синдикат "Образование" над 70% от тях не остават в образователната система през първата година. Под 10% е съставът на мъжете-педагози, при младите учители", констатираха от профсъюза след традиционното тържествено посрещане на млади учители, назначени за учебната 2022/23 г. и организирано от РУО София-град по повод Деня на народните будители.
"Тези данни утвърждават приоритетната национална образователна политика за привличане и задържане на млади за системата учители за твърде неуспешна", коментира председателят на синдиката д-р Юлиян Петров. 69.3% от участвали в изследване на синдиката проучване са споделили, че за да има повече млади учители в системата, трябва да се повиши рейтингът и статутът на българския учител. Индикаторите - висока средна възраст и намаляване на относителния брой на мъжете, са показател за нисък рейтинг на професията учител, отбелязват оттам.
53.7% от запитаните смятат, че институциите трябва да съдействат, партнират и формират доверие към учителите. Засега практиката доказва, че учители и директори са проверявани, притискани и понякога унижавани от РУО и МОН, след всеки сигнал от родителите, казват от "Образование". 40.4% пък смятат, че трябва да се активизира наставничеството и менторството към младите за системата учители.
