"Човек на име Уве" (2012) е първият в дългата поредица бестселъри на шведския блогър и писател Фредрик Бакман - изстрелял се до литературния връх едва 30-годишен и продължил да трупа милиони почитатели по света със следващите си романи "Баба праща поздрави и се извинява", "Брит-Мари беше тук", "хокейната" трилогия - "Бьорнстад", "Ние срещу всички" и "Победителите"...
Не закъсняха и екранизациите, по вече четири от книгите. Шведският "Човек на име Уве" стигна и до българския екран, макар и без много шум. Седем години по-късно в типичен американски стил се появява римейк на европейския филм, който "преработва" хапливия стил на Бакман за местния вкус. От оригинала са останали едни шведски еклери и част от прозвищата на останалите персонажи. Променено в съзвучие с англосаксонските разбирания е дори името на главния герой и заглавието, което може да доведе до объркване у някои зрители - вече е "Човек на име Ото".
Ото е сприхаво старче, мърморко, мизантроп и педант, вечно недоволен от живота, който рядко разменя реплики с другите и никога не се усмихва. Героят не е патент на Бакман - това си е архетип в литературата, като започнем от Чичо Скрудж и стигнем до великолепния Мелвин Юдол на Джак Никълсън в "Колкото толкова". Обикновено зад вледеняващите маниери се крие сърце, което плаче да бъде стоплено - това е крайната цел и във филма на Марк Форстър ("Балът на чудовището", "Ловецът на хвърчила", бондовският "Спектър на утехата").
Том Ханкс през последните години изигра твърде много положителни роли и дори оперетното изпълнение на злодея Полковника в "Елвис" не може да свали от него ореола на добряк №1 в американското кино. Толкова по-приятно е да го видим в амплоа, което изисква другии нюанси. По условие подобни похоливудчени римейкове губят от енергията на оригинала, но присъствието на Ханкс е блестящо.
В първите сцени нашият герой посещава строителен хипермаркет и успява за две минути да нахока двама млади служители. Искат му да плати въжето на на метър, а той взема метър и половина - това вече е повод за скандал. Успява да се скара и в квартала, преди да понечи да се обеси с току-що купеното въже в собствения си хол. Намерението му проваля млада мексиканска имигрантка, която говори с двеста думи в минута, а мъжът ѝ не умее да паркира. Мариана Тревиньо искри от енергия и приветливост в ролята на Марисол, която лека-полека разчупва бронята на своя нов съсед. Води ни през миналото му, където той е намерил щастието със съпругата си Соня, а после трагично го е загубил. Ото продължава да киселее и да опитва самоубийство, но все нещо му пречи... и това е животът.
Във филма има твърде много ретроспекции, чиято наративна роля очевидно е да се даде екранно време на нехаризматичния Труман Ханкс - единият от синовете на Том. Изобщо "Човек на име Ото" е шуробаджанашка работа - съпругата му Рита Уилсън продуцира, а по едно време звучи и песен на другия им син, Чет Ханкс.
Сценарият на Дейвид Маги е сантиментален, захаросан и следва канона на коледните филми по телевизия Hallmark. Не са пропуснати модните скрижали на многообразието - транс младеж, бивш ученик на покойната съпруга, се намесва в новия живот на вдовеца. Все пак "Човек на име Ото" достига ефективно до сърцето на зрителя. Е, сатиричната нотка на Бакман е почти напълно изгубена в превода. Но все пак това е компетентно направен, затрогващ и жизнеутвърждаващ семеен филм, с чудесно актьорско присъствие и гарантиран хепиенд.
YouTube
