- Г-жо Величкова, във втората част от кампанията за дарителство в кризата по COVID-19 сте събрали почти 1 млн. лв. Как ще бъдат разпределени тези средства?
- Инициативата, която започнахме от Български дарителски форум, фондация "Америка за България", посолството на САЩ и Американската търговска камара, целеше да обедини усилията на различни организации, фондации дарители, както и на индивидуални дарители и да адресира спешните нужди на уязвими групи, следствие на кризата. Затова създадохме този Фонд „Обединени срещу COVID“ и за него дариха над 30 организации и хора.
Имаше два кръга за кандидатстване по много опростен механизъм - за болници и общини, граждански организации, читалища и малки бизнеси, които имат инициативи, свързани с подпомагане на уязвими групи. След това решихме кои проекти да бъдат финансирани.
Следващата седмица се надявам да стигнем 1 млн. лв. от дарителство и да обявим края на инициативата. Дори в условия на спешност и тежка криза, подобен тип програми могат да бъдат създавани бързо, ефективно и обмислено.
- Къде най-много има нужда от такова финансиране?
- В този фонд получихме над 600 кандидатури. Болниците основно кандидатстваха за консумативи за защита от коронавируса – облекла, маски, дезинфектанти и пр. Болницата в Бяла Слатина например, която е определена със заповед на здравния министър да приема болни с коронавирус и има инфекциозно отделение, също кандидатства по програмата за дарителство.
Кметствата и общините като цяло кандидатстваха за раздаване на хранителни пакети на уязвими групи хора. Те са извън списъците за подпомагане през социалния патронаж и министерството на труда и социалната политика.
Гражданските организации, които финансирахме, работят в доста по-широк спектър. Съюзът на жените бежанки например насочи фокуса си върху бежанци, които живеят на свободни адреси в София и в страната и които, загубвайки работата си, не могат да си позволят да си плащат наемите на жилищата и са в риск да останат на улицата. Техният проект беше именно за плащане на наема, за купуване на основни хранителни продукти.
Целта на програмата е директна и ефективна помощ, която максимално бързо да достигне до хората, които са трайно нуждаещи се в момента.
В Димитровград една организация „Подари усмивка“, освен хранителни пакети за семейства и хора в нужда, заплащаше интернет такси на семейства, които не могат да си ги позволят. Целта беше децата на тези семейства да могат да се обучават дистанционно.
Организацията „Бъдеще за децата“ от Казанлък пък работи със семейства в крайна бедност и основно усилията й са насочени децата на тези семейства да не бъдат изоставени.
В Карлово младежката организация „Розовата долина“ раздава пакети на възрастни хора и самотно живеещи.
Усилията на различни организации бяха насочени и към хора, които са жертви на домашно насилие. В сегашната ситуация се увеличи нуждата от специфична подкрепа – през телефон, през психолог и пр. Тоест спектърът е много широк – от подкрепа за медици и болници, през подкрепа за хора, които имат нужда от храна, до специфична помощ за уязвими групи, при които кризата увеличава рисковете .
- Вярно, че сега сме в безпрецедентна криза, свързана с епидемията от коронавируса, но има ли тенденция на увеличение на дарителството като цяло и българинът склонен ли е да дава безвъзмездно?
- В настоящата кризисна ситуация има огромно увеличаване на съпричастността и на даренията. Към края на април са набрани около 34 млн. лв., които вече сигурно са към 35 млн. лв., за справяне с последиците от извънредното положение и епидемията. Тази сума е 1/3 от даренията, които се правят в България за година. По принцип за цяла година се даряват около 100 млн. лв., а сега само за изминалите 2 месеца са дарени 35 млн. лв.
Бих казала, че всичко това е нещо типично, защото когато има тежки хуманитарни или природни бедствия и кризи, се получава такава мобилизация. Да си спомним наводненията в Аспарухово, в с. Бисер, земетресението в Перник и кампанията на УНИЦЕФ за Хаити. Огромна вълна на съпричастност има и това не е характерно само да България. В целия свят, когато има кризи, хората са много по-солидарни и сплотени.
В този смисъл е много хубаво, че хората, компаниите, фондациите, подпомагат, защото тази криза е безпрецедентна по мащаб и няма как държавата сама да се справи. Но не можем да заложим и на това дарителите да решат големите проблеми.
Дарителите с бързите си решения, с гъвкавостта си и с това, че могат наистина да финансират директно по места, са изключително важни и полезни в момента.
- Оказва се обаче, че държавата не решава бързо наболели проблеми – например липсата на защитни облекла във Видин.
- Когато говорим за дарителство, изобщо изключваме онова, което държавата прави с публично финансиране. Защото то, независимо дали идва по линия на бюджета или на ЕС, не е дарителство. Въпреки че понякога се казва ЕС дари или някое министерство е дало средства, всъщност те са институции и променят предназначението на публичния ресурс, който управляват.
И преди кризата знаехме колко недостатъци имат здравната, социалната и образователната системи. Те в голямата си част не са реформирани, не са обезпечени докрай и затова преди кризата неведнъж имаше сериозни публични дискусии. Сега по време на тази криза не е реалистично да очакваме, че за кратко време ще се справим с дефицитите на системите. Да си говорим за това кой колко и как не се справя, сякаш за пръв път водим този разговор, едва ли ще доведе до конструктивни решения.
- Как се осъществява отчетността на дарените средства?
- Фондът „Обединени срещу COVID“ има общи критерии, по които кандидатите да бъдат подкрепяни - адекватни решения на проблемите, които са на терен, хора, които ще бъдат подкрепени, капацитет на организацията, която предлага проект, адекватност на бюджета и пр. Реално проектите са обективно оценявани от представители на 4-те организации-партньори. След това се сключва договор и кандидатите поемат ангажимент да се отчетат какво са направили, как и по какъв начин са изразходвали средствата.
За нас този отчет е важен не само заради факта, че искаме да бъдем добри стопани на даренията. Всички тези дарители, които ни се довериха и дариха за Фонда, трябва да знаят какво точно се е случило с техните пари.
Дарителите дават за конкретни решения, а не за проблеми. Затова е и много важно те да знаят какви решения са постигнати с техните средства. До 3-4 месеца ще имаме пълна и обобщена информация как са изразходвани парите и на какви групи хора е подпомогнато и с какви действия.