- Г-жо Димитрова, ще станат ли книгите по-евтини, след като от 1 юли за тях ще падне ставката на ДДС от 20 на 9%?

- За съжаление, не толкова, колкото се надяват купувачите. Абсолютно всички издатели в момента даваме минимума, възможно най-ниската цена. Вероятно на читателите не им се струва така, защото им е трудно да отделят пари, за да си купят книга. Но, за съжаление, трудно можем да дадем по-ниска цена от тази.

В ценообразуването на една книга участват множество дейности и разходи. Участват и хартията, и печатът, но намаленият ДДС не се отнася за тях. Реално намалената ставка се разпределя върху останалите суми, които участват в ценообразуването.

- Какви са те и какви съотношения имат в крайната цена?

- Различно е. Има книги, които са с много високи суми за авторски права, дори и за някои български писатели. Обикновено, когато става въпрос за преводна литература, поравно се разпределя това, което плащаме за преводач и за авторски права. Много често за превод дори се плаща повече, в зависимост от това кой е преводачът. Ето защо за нас е важно да плащаме по-добре на всички хора по веригата, особено на преводачите. Само така може да предложим по-добро качество на читателите. Защото наистина трудът на преводачите в момента е много ниско заплатен.

- Дайте примери.

- Зависи от езика. Ако е по-екзотичен, тарифата стига до 20 лв. на стандартна страница. Ако преводът е от английски език, добрите преводачи взимат около 10 лв., което е много малко. Примерно за книга от 200 стандартни страници, което е сравнително малка книга, реално преводачът получава около 2000 лв., но той работи по тази книга няколко месеца.

- Т.е. за издателите е важно да се намали ДДС, за да останат повече средстава за плащане на авторски права и преводачи?

- Да. И това ще ни позволи да предлагаме по-качествена литература и да привлечем най-добрите преводачи. Както и по някакъв начин да оцелеем в тази криза, която на нас ни се отрази много зле. Заради пандемията продажбите паднаха изключително много - между 30 и 70%, според изследване на Асоциация "Българска книга". От тези 3-4 месеца ще се възстановяваме доста дълго време.

Сега ДДС се размахва като сериозна антикризисна мярка, но ние за нея се борим от много години. Все пак трябва да отбележим, че мярката е временна, ще действа до края на 2021 г., след което ще се върнем към сегашното положение. Затова ще настояваме тя да стане постоянна, не само заради COVID-кризата.

- В цената на една книга как се разпределят отделните дейности?

- Най-висок процент получават търговците, т.е. книжарниците. Всички издатели работим с 40% за търговците, което е много висок процент. Така е и в другите държави, но при нашите тиражи е много. Преди години тиражите са били хиляди, но сега и 1000 бройки се смята за приличен тираж.

Печатът на книгата заема около 15-20% от цената. Понякога е повече в зависимост от качеството на хартията, от това дали има илюстрации, дали са цветни. Процентът за преводачите също е горе-долу толкова – 15-20%. И останалото отива за коректори, редактори, дизайнери и художници на корици, като за художниците процентът е по-голям, когато става въпрос за илюстрирана книга. 

Така че ако едно издателство няма свои собствени книжарници, реално от намаления ДДС за него ще останат по-малко средства, отколкото за търговеца. А това не е правилно. Издателят поема много по-голям риск, отнема му много повече време правенето на една книга. 

В крайна сметка става въпрос за допълнителен ресурс от 13 млн. лв. годишно - разликата между 20 и 9% ДДС върху книгите, което в никакъв случай не е голяма сума на фона на целия държавен бюджет. В момента много малко книги са с високи тиражи. И обикновено това не са книгите, които са важни за книгоиздаването. Една книга на класик се продава сравнително слабо. Добрата художествена литература има около 2000 читатели в България изобщо. Което е ужасно малко.

Трябва да признаем, че заради скъпото правене на книги много издателства започнаха да си спестяват някои етапи, като например редактирането. Дори големи издателства го правят, за съжаление. Надявам се, ако разполагаме с повече средства, тези практики да спрат. Защото читателите вече са запаметили грешна граматика от нередактираните книги. Случвало ни се е да ни се обаждат със забележки за определени изрази или използване на пунктуация в нашите книги, твърдейки, че са грешни, но то не е така. Те просто са запаметили грешен правопис. 

И като говорим за повишаване на качеството на книгите, не става въпрос само за по-добра литература, превод и редактиране. Важно е и качеството на хартията. Когато четеш на лоша хартия, очите се натоварват много повече. А хартията става все по-скъпа, непрекъснато й скача цената.

- А електронните книги като алтернатива? За тях също важи намаляването на ДДС.

- Много нисък е делът на електронните книги, не зная дали има 1-2% изобщо. Електронните книги навлязоха преди повече от 10 години. Тогава процентът беше по-висок спрямо сега, но той пада, защото издателствата почти спряха да правят електронни книги. Не си заслужава да влагаш толкова средства, ако годишно продаваш по 1-2 бройки.

- Защо няма интерес към електронните книги?

- Защото българите четат пиратски електронни книги. Рано или късно все някой пират ще копира хартиената книга и тя ще се предлага безплатно като електронна. Това е реалността в България. 

- Ако по-ниската ставка на ДДС остане за постоянно, ще искате ли по друг начин да бъде регламентирано по-ниското облагане, така че основната облага да не отива в търговците?

- Надявам се, да. Не мога да кажа как, трябва да се обмисли много внимателно. Все още не знаем и как точно ще прилагаме ставката от 1 юли. Притеснително е, когато нещо подобно се прави, без да се търси и мнението на книгоиздателите.