Успехът на "Времеубежище" на Георги Господинов, който спечели "Букър", е много по-добра реклама на България от всяка туристическа реклама, която плащаме в Си Ен Ен например. И затова подкрепата на локалната литература навън трябва да бъде държавна политика, както е в много други малки държави с по-редки езици. Това каза в предаването "(О)позиция" Ана Клисарска, издател в Storytel - втората най-голяма платформа за аудиокниги в света. Нарасналият интерес на българския пазар към родни автори и книги е естествен. Така е по цял свят - локалните автори са най-търсените, защото те познават най-добре местните проблеми, героите им са най-близки до съответната публика.

Има и чисто комерсиален момент - българските автори напипаха слабото място на читателите: те обичат забравени, неразказвани български истории. Има публика, очевидно гладна за подобни четива, т.нар. "Бяла роза" на българската литература", коментира Клисарска комерсиалния успех на неколцина автор(к)и, флиртуващи с традицията.

"В световен мащаб - редактирането на класически вече произведения във връзка със съвременни етични правила е форма на цензура и огромна глупост", добави тя. Човечеството по-бързо може да бъде затрито от собствената си глупост, не е нужно да чака изкуствения интелект. Тя припомни, че много шум по тази тема вдигна Салман Рушди - лично (и дори физически) потърпевш от цензурата. "Хора и цели нации - българите сме сред тях - които си спомнят цензурата, живели са я, я разпознават много бързо и реагират по-остро. Западният свят е живял в добри времена, в които не се е сблъсквал с това, и няма този инстинкт", заключи Клисарска.

В разговора вижте още:

- Губят ли авторите контрол над собствените си произведения и трябва ли да се плашат от изкуствения интелект?

- Кой е най-бързо развиващият се дял на издателския бизнес в световен мащаб?

- Къде в социалните мрежи е най-силната книжна аудитория?