„Порцелановата кукла“, Кристен Лъш
превод Майре Буюклиева, изд. „Бениториал“
„Някога, в едно далечно царство, в едно далечно господарство, живеело малко момиче, което досущ приличало на порцелановата си кукла.“
Това е приказка за възрастни, и то от страшните, в които добрият юнак е хвърлен в тъмница, а принцесата не може да го спаси. Никой няма да бъде избавен, защото тъмницата е огромна, с размерите на цяла държава. Там човешката личност е без значение и властта се разпорежда със съдбите на хиляди, на милиони, запраща ги в Сибир, отвежда ги без вина в три през нощта в далечни краища, където ще намерят своя край. Дори в семейството не е необичайно към човека да се отнесат като предмет, който може да бъде купен, притежаван, изложен на показ… продаден, забравен, строшен.
„Порцелановата кукла“ е героиня от домашните приказки, записани в една тетрадка, предавана от майка на дъщеря. Кукла е и героинята – на външен вид, а също и защото е толкова крехка, че предизвиква желание да я притиснеш толкова силно, че да усетиш как се строшава. И точно това се случва.
Историята на три поколения в едно семейство се завихря в спирала, в която политиката и личните взаимоотношения са неотделими, а съвпаденията се оказват внимателно планирани от сили, за които не можем да сме сигурни дали са добронамерени или планират поредното злодеяние.
Атмосферата е напрегната, трескава на моменти. Историческото проучване се превръща в криминално разследване, а отговорите, които изплуват от неочаквани места, рядко са красиви и винаги болят. Всяко разкритие дава нови улики за същността на човека и това, на какво е способен, за да утоли своята страст. И в най-крайни обстоятелства отново и отново се вижда, че има зли хора, има и благородни. Една майка е готова да прави зловещи ритуали с тялото на детето си, а друга – да отреже от себе си, за да спаси семейството си от гладна смърт по време на обсадата на Ленинград. В крайна сметка съвременната героиня, Роузмари Уайт, открива, че е наследница на този род, че е наследила и най-красивото, и най-грозното от предците си и трябва да реши – дали да се върне към уредения си, разумен живот в Англия, при симпатичния си годеник, или да се хвърли в стихията Русия.
Кристен Лъш няма руски корени. Нейният интерес към руската култура се зародил на десетгодишна възраст, когато прочита „Анна Каренина“ и се зарича, че някога ще напише епична любовна история с действие в Русия (по-късно завършва славистика в Кеймбридж). Този размах на намеренията с пълна сила се е разгърнал на страниците на романа. В сюжета, който обхваща над столетие, ще видим пламенни революционери и хладнокръвни колекционери на човешки съдби; благородни дами, които издъхват в затвора, художници, поети и нови руски мафиоти. В тази амалгама от пороци и таланти е нужно да имаш изключително твърд морал, врязан в самата сърцевина на личността ти, за да не загубиш посоката и да не забравиш кой си.
