„Астрид Линдгрен“, Зузане Лидер
превод Ваня Пенева, издателство „ЕМАС“
През целия си живот знаменитата шведска писателка (1907-2002) е избягвала да разкрива личния си живот и да изнася на показ семейните си отношения. Макар че те са в ядрото на всяка история, която разказва, самата Астрид предпочита да остава в сянка. Почти всичките й герои имат прототипи – нейни близки, приятели или колеги. На страниците оживяват случките от детството ѝ, спомените за безгрижните дни, в които възрастните почти не се намесват, но създават на децата чувството за безопасност, уют и свобода. Безкрайното откривателство, неизчерпаемите идеи за игри и приключения, доверието и близостта, малките и по-големи рискове, поемани безразсъдно всеки ден, острото чувство на страх, радост, щастие. Всички тези малки частици детство, пресъздадени без излишно философстване, но с богатство и пълнота на преживяването, правят романите на Астрид Линдгрен любими на много поколения деца по цял свят.
Книгата обхваща около 30 години от живота на писателката – от преди тя да започне да съчинява и записва своите фантазии на хартия, до постигането на международен литературен успех. Разказът има своеобразна рамка – започва с момента, в който младата Астрид взима тригодишния си син от приемното семейство, в което е била принудена да го остави за отглеждане. Финалът пък ни отвежда дни след сватбата на дъщеря ѝ, когато Астрид пак трябва да се научи да живее сама, без никой друг вкъщи. Присъствието на сина и дъщерята не само изпълват живота ѝ със смисъл и ѝ дават цел и насока; нейните собствени деца я превръщат в писателка и благодарение на тях тя открива за какво е родена.
Зузане Лидер не идеализира образа на Астрид Линдгрен. Тя е показана със страховете и колебанията си, с мрачните настроения, в които има склонност да изпада. При нея сълзите и смехът са неразделни. Импулсите ѝ са силни и тя няма особени задръжки да направи онова, което ѝ е хрумнало, не се интересува от общественото мнение и не се съобразява с общоприетите правила за поведение. В някои трудни периоди в отношенията със съпруга си тя е твърде пасивна и сдържана, до такава степен, че чак изглежда безразлична. Но читателят приема и слабите ѝ страни, защото тя има много повече силни. Вярна душа, изобретателен ум, твърдост да се стегне и да продължи напред, каквото и да става.
Без да е излишно скромна, Астрид Линдгрен приема популярността на книгите си като чудо, което е хубаво да се отбележи и след това няма нужда да му се обръща особено голямо внимание. Тя е лишена от суета; постоянно е готова да избухне в смях. Съвестта ѝ е винаги будна; съчувствието и състраданието ѝ я свързват с всяко дете и с всеки страдащ човек по света. Швеция запазва неутралитет през Втората световна война, но Астрид Линдгрен постоянно мисли за жертвите и страданията на фронта, макар и далечен. Тя не спира да пише за това в дневника си. През целия си живот тя е защитник на правата на децата и дори инициира някои промени в шведските закони, които уреждат и защитават по-добре интересите на непълнолетните в семейството. Романът „Астрид Линдгрен“ е поредното добро попадение в поредицата „Музи“ на издателство „ЕМАС“.
