„Мишел Обама: Светлината, която носим“, Мишел Обама
превод Марин Загорчев, издателство „СофтПРЕС“
„Нашите различия са съкровища, а също и инструменти. Те са полезни, ценни, достойни и важни за споделяне. Като осъзнаем това не само за себе си, но и за хората около нас, започваме да пренаписваме все повече и повече истории за незачитането. Започваме да променяме разбиранията за това на кого къде му е мястото и създаваме повече пространство за повече хора. Стъпка по стъпка можем да намалим самотата на непринадлежността.“
Днес Мишел Обама е една от най-известните и уважавани жени на света. Тя е съпруга на Барак Обама, президент на САЩ за два мандата, майка е на две дъщери, занимава се с политика и благотворителност, пише книги, радва се на благополучие и одобрение. Но животът ѝ не винаги е бил толкова бляскав. И тя, и нейният мъж идват от сплотени и задружни, но не особено заможни семейства. В голяма част от живота си Мишел Обама е изпитвала колебания и притеснения. Баща ѝ е страдал от тежко заболяване, което го инвалидизира и довежда до твърде ранната му кончина. В детството си е била най-високото момиче в градината и в класа. Когато решава да кандидатства в Принстън, съветничката по кариерно ориентирана директно ѝ казва да не се цели толкова горе, защото не е подходяща за там. Тя се доказва и я приемат, но е една от изключително малкото цветнокожи жени в университета тогава. Да бъдеш постоянно различен, малцинство, този, който не се вписва с лекота в средата, е голямо изпитание за всеки човек, особено в младостта. Има обаче едно нещо, които всеки от нас открива – че и зрелостта не винаги носи увереност и успокоение. Ако сме губили съня си от страх дали сме добри родители и ще се справим с отглеждането на новороденото си бебе, то тези страхове си остават у нас и след 10, и след 18 години, и завинаги.
Мишел Обама открито и храбро споделя своите затруднения. Така отговаря но безбройните въпроси, отправени при интервюта, на срещи или с писма от хора, които търсят съвет от нея. Първата дама на САЩ наистина е натоварена с големи очаквания; винаги е наблюдавана, но в същото време от нея се изисква да бъде перфектна, щедра и да помага, най-малкото с пример и напътствия. Тя споделя някои от своите начини за справяне със стреса и бедите; показва какви са инструментите, с които си служи. За съжаление, няма готови отговори и универсални формули. Това, което в опита на един е ефикасно за дадена ситуация, за друг би могло да е безполезно. Ценността на тази книга е може би в отношението – на разбиране, толерантност, но и на доблест и решителност, когато трябва да се действа, за да се промени животът към по-добро.
Съветите на тази образована и интелигентна жена могат да се видят на някого твърде общи или пък подразбиращи се – да се стремим към високи цели, да разделяме пътя към огромните задачи на малки, постижими стъпки; да поддържаме приятелствата си, да се грижим за близките и за семействата си, като сме винаги отворени към тях за споделяне и в щастливи, и в тежки дни. Перспективата, от която Мишел Обама казва всичко това – при това прекрасно формулирано, разбираемо и с ярки примери – е неповторима. Да запазиш яснотата на погледа и човечността си, след като осем години си гледал света през прозорците на Белия дом, е истинско постижение. През всички тези години тя трупа огромен и неповторим опит в общуването с хиляди хора, в опазването на топлината в семейството, в изпълнението на безброй големи и малки задачи – разбира се, с помощта на много сътрудници, с които създава сърдечни приятелски отношения.
Тази светлина, която всеки от нас носи дълбоко в себе си – способности, таланти, доброта, трудолюбие и морал, е безценна и неповторима. Затова трябва да я ценим, да я пазим и да правим така, че да огрява живота и света ни. Това не винаги е лесно – всъщност винаги е трудно – и всяка помощ е добре дошла. Вдъхновение и добри идеи можем да почерпим и от новата книга на Мишел Обама.
