"Сложете гащи на тези картини", Зорница Христова, илюстрации Сияна Захариева
издателство "Точица" съвместно с Художествена галерия – Казанлък
В края на 2024 година на книжния пазар се появи тази малка по обем, но важна книга. Поводът за създаването й е една изложба в казанлъшката художествена галерия. Картините с изобразени мъжки голи тела предизвикали възмущение, разстроени гражданки извлекли насила децата си, станал скандал. Голотата на жените в изкуството се оказала по-приемлива, но мъже!... Както каза в разговор директорът на галерията доктор Пламен Петров, избирателното възприемане е заложено дори в езика ни – все пак жената има "прелести", а мъжът – "срамотии".
Този малък инцидент с изложбата изважда наяве старата истина, че на едно и също място по едно и също време живеят хора, които не могат да намерят общ език, не разбират нещата еднакво и са убедени, че тяхната гледна точка е единствената правилна. Така че книгата на Зорница Христова говори не само за това как възприемаме една определена тема в изобразителното изкуство, но и как възприемаме хората и как (и дали) бихме могли да намерим общ език с тях, за да се свържем и да започнем да се разбираме.
Текстът в книгата е колкото кратък, толкова и целенасочен. Тонът е ведър, хуморът – дружелюбен и мек. Започва така: "Това е Микеланджело. За него се сещат хората, които искат да обяснят думата "гений" и не знаят дали се пише "Бетовен" или "Бетховен". Микеланджело е гениален художник, скулптор, архитект и пр. Освен това има проблем с гащите." И се разказва накратко за скандала със "Страшния съд" в Сикстинската капела – възкръсналите били изобразени голи, а според един виден църковен служител това било безобразие. По-късно пък кралица Виктория се възмутила, че статуята на Давид (точно копие на шедьовъра на Микеланджело) е без дрехи.
Очевидно спорът за голотата не е от днес, и докато за част от обществото това не може да бъде проблем, за други проблемът е огромен и недопустим и задължително трябва да бъде наложена цензура. При липса на допирни точки във възгледите и тотално разминаване в ценностите и понятията, няма как да се води диалог.
Е, Зорница Христова показва, че има как. С верни и точни аргументи. С хумор. Със зачитане на чуждата гледна точка. С протегната ръка за разговор и размисъл. С примери от историята и съвременността. С изслушване на свидетели (призовани са да дадат обяснение Мирон, Леонардо да Винчи, Дьолакроа, Роден и Шиле). С покана за игра. Тези стратегии за постигане на разбирателство са приложими и във всяка друга проблемна ситуация, така че покрай спора за картините и децата, възрастните читатели получават добър пример за общуването по принцип.
Всичко това не би било и наполовина толкова успешно и очарователно без чудесното оформление и рисунките на Сияна Захариева. С малко думи и с ясно послание, със забавни и красиви илюстрации, книгата е аргумент във всеки спор и отворена врата за влизане в светове, с които иначе се сблъскваме болезнено.
