„Както и да е“, Джон Клийз
превод Або, издателство „Рива“
Българската публика познава Джон Клийз от ролите му в „Монти Пайтън“, „Фолти Тауърс“ и „Риба, наречена Уанда“. Разбираемо, очакванията са от автобиографията да научим повече за тези върхови изяви, които му носят световна слава.
„Както и да е“ ни дава много, много повече… но не и това, което очакваме. Джон Клийз разказва поредица от случки от своя живот, като ги осмисля през призмата на смешното – какво предизвиква смях, какви са точните смехопораждащи съставки и идеалното съотношение между тях. Гневът, изненадата, умереният шок, специфичният темпоритъм, който позволява на публиката да се смее точно колкото трябва, без да чака прекалено дълго до следващото избухване на смеха, но и без актьорът „да тъпче“ аплаузите и така за ги възспира… И в крайна сметка всички тези неща за същината на комичното са приложени в самия текст, така че на места читателят просто не може да се удържи и се изхилва неконтролируемо. Следователно, не се препоръчва четенето на тази книга в градския транспорт или в обществени читални. Още повече защото става дума именно за Британски Хумор. Ако цитирате на съседа си какво ви е накарало да се смеете така гръмогласно, вероятността да се присъедини към вас или да ви изгледа с отровна микстура от недоумение и отвращение е 50/50.
Казват, че прекаленото самонаблюдение на твореца може да развали чудото и да попречи на творческия процес. Не и при Джон Клийз. Той е респектиращо интелигентен – не го слушайте, когато твърди обратното! – и коментарът върху събития от детството и младостта му е аналитичен и изпълнен с прозрения. Нещо повече, на много места той цитира трудове на психолози или пък моменти от сесии със своите психотерапевти. Това, което в скечовете изглежда като изблик на абсурдни спонтанни измишльотини, всъщност е резултат от огромни натрупвания.
Джон Клийз се спира много подробно върху влиянието на един от учителите си в основното училище, мистър Бартлет, и неговото всезнание. Това е един от недостижимите му идеали и през целия си живот Клийз се стреми да натрупва колкото може повече знание за всевъзможни области от живота. На него всичко му е интересно, чете дори в гримьорната между появите си на сцената в някоя театрална пиеса и… всъщност през цялото време, когато не прави нещо друго.
По време на забележителната си кариера в шоубизнеса Джон Клийз е невероятно продуктивен. Киносценарии, скечове за шоупрограми, участия в театрални спектакли, роли в киното, телевизията и на сцената в Англия, САЩ и Австралия, турнета, продължаващи от няколко седмици до година и повече. През цялото това време той черпи вдъхновение от съвместната работа със своите колеги и съмишленици. Възхищението и топлотата, с които разказва за тях, са също толкова завладяващи, колкото и непрекъснато напиращият смях. В книгата са включени цели страници от сценарии, както от популярни спектакли, така и от други, неизлъчвани или пък унищожени и необратимо изгубени.
Любопитно е да видим как са се променяли техническите средства и медиите във времевите рамки на един живот. Джон Клийз разказва за годините, в които не е било възможно да се използва аутокю, филмите са се записвали на ролки и много от тях са изтрити; а историята за първата му поява на живо по телевизията е едновременно безумно смешна и много трогателна.
„Британските журналисти обикновено смятат, че хората, които стават добри в някаква сфера, го правят в търсене на слава и пари. Това е така, защото такива са единствените подбуди на хората, които стават британски журналисти. Но има и други, чието душевно ниво е по-високо, които си избират заниманията, защото наистина ги обичат. Комедията ме привлече по начин, който не мога да опиша твърде добре, но със сигурност мога да го отчета. (И не беше само любовта към смеха, макар че като юноша все още бях способен на онези великолепни безпомощни пристъпи, в които наистина искаш да спреш, защото действително си причиняваш страшна болка.)“
Комедията, която той прави, е причудлива, налудничава, анархична, ненормална, дивашка, шантава, неочаквана, пайтъновска, необикновена. Но, доколкото чувството за хумор е признак за здрав разум, Джон Клийз е приветлив и привлекателен разказвач, човек, когото всеки би искал да има за приятел.
