„Еуфория. Роман за Силвия Плат“, Ерин Кулхед
преводач Анюта Качева, издателство „Прозорец“
Сърце, което не намира мир. Мощен претендент за титлата „Най-грешна преценка“. Талант, който боли и тупти като абсцес и трови организма. Неспособност за обикновено здравословно съществувание – и при все това героично, с много болка – функциониране като жена, майка и дъщеря, ден след ден, в относително социално приемлив вид. В този роман-фикция пред читателя се изправя Силвия Плат в цялото си великолепно страдание, колебание и възторг през света.
За да създадеш подобен роман, е необходимо освен талант и много събрана информация, да имаш и огромна творческа смелост. Иконичната двойка Силвия Плат / Тед Хюз е предмет на противоречиви крайни оценки. Интересът към трагичния им семеен живот и последвалото след раздялата им самоубийство на поетесата не затихва, а вече шейсет години продължава да буди съжаления и настървения. Шведската писателка Елин Кулхед (кой знае защо прекръстена на Ерин на българската си корица) храбро се хвърля в сложния вътрешен свят на Силвия Плат и въпреки уговорката, че книгата е плод на творческо въображение, създава достоверен и вълнуващ портрет.
Заглавието е „Еуфория“, но такава почти липсва. Емоциите, които бликат при всеки незначителен повод (откъснах листо, стъпих на пода, погледнах към детето си), са сложни и противоречиви. И най-незначителното нещо – примерно че на масата има чиния, в рамките на пет последователни минути може да предизвика възторг, сливане със света, горчиво съжаление за предишни надежди, омраза към енорийския свещеник, копнеж за опрощение и себеунизително сексуално желание. Изтощително е дори да си го представи човек, прочитът на книгата буди жалост и възхита, а да живееш по този начин сигурно е просто ужасно. Затова и решението на авторката на „Еуфория“ да съпреживее всичко това и после да го опише толкова органично и вълнуващо, е достойно за уважение.
Образите на Силвия Плат, майка й, Тед Хюз, епизодичните герои, домовете и градовете, са представени през погледа на самата Силвия и са обагрени от ярко оцветените прожектори на нейната страст. Тя не познава покоя, освен под формата на разкъсващ копнеж по покой. Умът й трескаво нахвърля фантастични картини с недостижима красота, а после рухва в разочарование, защото светът не отговаря на представите й. Всичко й причинява болка. „Сега отново бях в сключените челюсти на тази къща.“ „Въпреки това Тед ме обичаше, защото бях източник на всепоглъщащ мрак. Съкровищница от мрак, американски резервоар за кал.“ „Как не исках да съм на моето място.“ „Действителността беше фатална за мен, искаше да ми навреди.“
В този смисъл, в книгата не можем да търсим каквато и да е обективност и окончателна истина за всичко, случило се между Плат и Хюз. Авторката на романа не заема страна. Тя не прикрива маниакалността на Силвия Плат, нито я оправдава. Единствената защита на поетесата е фактът, че тя искрено вярва в смайващо погрешните си преценки. Нещата, които се случват в едно семейство, винаги остават загадка за външните хора, а когато имаме съжителство и сблъсък между две необикновени личности, то картината става още по-загадъчна. Но може би ключът за поведението на Силвия е в отношенията с други, случайно преминаващи през живота й герои, например бавачката или дори момичето, което ще я учи да язди. Мащабът на мегаломанията и нещастието, които съжителстват у поетесата, ни принуждават ако не да й простим, то поне да й съчувстваме.
Желанията й са чисти, жаждата за красота – неутолима. Тя прави свръхусилие, за да извършва елементарни житейски дейности, докато вълците и демоните я разкъсват отвътре. Романът е написан със съчувствие и в същото време – с жаден интерес и решимост да се стигне до някакво обяснение; до разбиране и прошка.
„Исках да дам всичко, което притежавам, уменията си, таланта си за писане, дарбата си да откривам и забелязвам нещата. Да наблюдавам. Но виж, светът не се нуждае от способни, златни момичета. Светът не може да ги понася…“
Ние също няма какво друго да направим, освен да разлистим „Стъкления похлупак“ или томче с поезията на Силвия Плат и да я почетем, като я прочетем.
