„Лятото, когато се научих да летя“, Ясминка Петрович
превод Русанка Ляпова, издателство „Timelines“
„Значи ще прекарам ваканцията в черна дупка с две баби. В сравнение с мен Оливър Туист е истински късметлия.“
Това е най-лошото, което може да се случи на София. Приятелките ѝ обикалят моловете, брат ѝ е на почивка с приятели, момчето, което харесва, се тагва във Фейсбук с новото си гадже, дори кученцето ѝ Цвърле живот си живее в Белград. Само София трябва да търпи комарите в родния град на баба си, бабиното хъркане нощем, да слуша как всички си говорят на хърватски, а тя не разбира и половината от думите. „Ред скука, ред старци, и после два реда скука и три реда старци.“
Това се очертава като най-лошата лятна ваканция на всички времена. И докато София пуфти и се оплаква от жегата, но ходи навлечена с пуловери и не влиза в морето, за да прикрие колко отчайващо плоска е все още… неочаквано опознава сестрата на своята баба – нона Луци. Открива, че има много роднини в Хърватия, за които дори не е подозирала, и вижда колко си приличат, въпреки че дори не са подозирали едни за други. По име, по навици и характер. И по това, колко свирепи последствия са понесли от войната, която за нея е била само досадна тема на разговори и замълчавания за възрастните.
Разпадането на Югославия, и последвалата след това война, за децата, родени след 2000 година, изглежда като бегло прочетен урок от учебника по история. Раздорът между хора, които до вчера са живели в разбирателство и мир, разпадането на родове и семейства, всичко това добива реалност и плътност за София. Изглежда, че любовта няма да се върне никога в домовете, както няма да се върнат и убитите близки. „Дъще моя, войната ни прецака всички, и стари, и млади.“
Всичко това – на фона на синевата на морето, на небесата, привличащи за полет, на всички вкусове и аромати, толкова познати и любими. „Тази вечер се къпах на двора. Водата в маркуча се беше стоплила на слънцето, сякаш е от бойлер. Шляпах по бетона, а пръски хвърчаха на всички страни и гъделичкаха растенията наоколо. Така до ноздрите ми достигаше ароматът на мента, роза, дафинов лист, лавандула... Капките, които излитаха нависоко, докосваха листата на лимона и мандарината. Ябълката е малко по-надолу в градината, затова долавях мириса ѝ само от време на време.“
Без да забележи, София пораства. Всяка следваща нощ ѝ носи нови мисли и идеи, преживявания и сънища. Всяка сутрин се събужда по-спокойна и по-щастлива. Научава нови думи и опознава нови хора. Намира си приятел. Сблъсква се със смъртта, открива любовта. Бързо и интензивно, както е само в скъпоценните минути преди края на детството. И с искрящо чувство за хумор. („Изгорях на плажа. Отпред съм съвсем бяла, а на гърба – цялата червена. Мога да стана талисман на „Цървена звезда“.) С мекота и доброта, с вътрешна красота, която е очарователна.
Романът „Лятото, когато се научих да летя“ е отличен с престижни награди: Невен, Сребърно Гашино перо, Доситеево перо, Плави чуперак, Мали принц и др. Романът е включен в каталога на мюнхенската международна библиотека за юноши White Raven сред двеста най-добри книги за деца на 2015 г. Спектакълът по книгата живее на театрална сцена, романът е включен в списъка с препоръчителна литература за училище, а филмът по него е заснет от Радивое Андрич и е прожектиран и в България (за него в линка по-долу).
