„Танго“, Робърт Джеймс Уолър
превод Мария Чайлд, издателство „Лабиринт“
Не всеки знае, че знаменитият роман „Мостовете на Медисън“ е първа част от трилогия, която вече е достъпна на български език в пълнотата си. След „Безброй далечни пътища“ издателство „Лабиринт“ представя на нашия книжен пазар и последната част, „Танго“. Както пояснява авторът, всяка от тези книги е самостоятелна и независима от другите. Все пак, защо да не се настроим романтично, като си припомним аурата на любовната история на Франческа и Робърт Кинкейд, а също и на техните незабравими екранни образи в лицето на Мерил Стрийп и Клинт Истууд?
Героят в „Танго“ е син на Робърт от мимолетна връзка с друга жена. Карлайл Макмилън не знае нищо за своя баща, само малкото, което майка му си спомня за два дни на плажа. По тази причина, както често има всезнаещ разказвач, така пък в този случай ние всички се превръщаме във всезнаещи читатели, защото знаем много повече от Карлайл и докато четем, с интерес и симпатия откриваме таланти и черти на характера, които определено е наследил от своя баща. Превръщаме се в съпричастна публика, нещо като съседи, които наблюдават израстването на едно момче от квартала, и не е трудно да приемем битките му като свои.
„Танго“ е особен роман, започва като история за израстването и любовта, а във третата си третина рязко сменя посоката и става политически.
Карлайл Макмилън е изпаднал в малко подранила криза на средната възраст. Той изоставя бизнеса си и поема на път в търсене на място, което съвременният прогрес все още не успял да завладее. Странстването му приключва в едно издъхващо градче на име Саламандър, с по-малко от 1000 жители. Тук почвата е изтощена, водата изчерпана, живецът на хората е смачкан от правителствените подаяния. В близост се намират свещени земи, но местните индианци също са с паднал дух и единствено легендарни и мистични сили закрилят гробниците. В Саламандър Карлайл се връща към уроците, получени от учителя му Коуди, припомня си кое е най-важното в дърводелския занаят, който може да бъде истинско изкуство, ако се отнасяш както трябва към работата си.
Докато строи новия си дом, Карлайл си възвръща не само добрата физическа и психическа форма, а и целостта си като личност. Вниманието му е привлечено от две жени, едната изключителна; другата хубава и добра…
И някак твърде рязко темата на историята разкъсва границите на личното и се пренася в полето на обществените борби. Внезапно става известно, че ще се строи магистрала и според сладките думи на политици и бизнесмени това ще възроди градчето Саламандър. С цената на малки жертви – индианските гробища ще се превърнат в увеселителен парк, а един изчезващ вид ястреби най-вероятно ще бъде унищожен. Карлайл се изправя срещу всички, за да спаси мястото, към което се е привързал.
От този момент нататък монолозите заприличват на лекции и се появяват доста нови герои, чиито имена е трудно да запомним.
В крайна сметка романът успява да запази целостта си заради тезата, че вътрешната хармония е невъзможна, ако сме безразлични към дисхармониите на околния свят. Карлайл от незряло момче, склонно на компромиси, се превръща в зрял мъж, загрижен за общността, в която живее, за природата, за семейството си и за тва, което ще остави след себе си. Защото, наистина, всички ние, имаме нужда „от Министерство на вечността или нещо от този род, хора, които да се грижат за бъдещето.“
