"Маус. Разказът на един оцелял 1: Баща ми кърви история"
"Маус. Разказът на един оцелял 2: Тук започнаха мъките ми", Арт Спигелман,
превод Владимир Полеганов, издателство "Нике"
Издателство "Нике" се отличава с перфектния си избор на автори и заглавия. Преди броени дни към колекцията им от книги на Йордан Радичков, Ерих Кестнер, Булгаков, Гогол, Достоевски, Кафка и други класици се прибави "Маус" – двутомникът на Арт Спигелман, считан за пионер на графичния роман.
За широката публика комиксите се свързват с развлекателни поредици от списания, "разкази в картинки", предназначени за невръстни и начинаещи читатели, най-често с фантастични истории за супергерои.
В "Маус" обаче няма и следа от героите на Марвел. Това е биографичен и автобиографичен исторически роман, в който един син – Арт, записва спомените на баща си Валдек, оцелял от Холокоста. Действието се развива през втората половина на ХХ век; семейство Спигелман вече са законни граждани на САЩ. Историята тече в две русла. Едното е свързано със съвремието – Арт разпитва баща си, записва думите му, издирва съхранени артефакти, но също така и се опитва да осмисли чутото, да реши как да го представи върху хартия, да се справи с чувствата си; включително и със славата, която го е сполетяла след излизането на първата част на "Маус". Другото русло на разказа е за живота на Валдек от ранната му младост, през оцеляването му в ада на концентрационните лагери, до края на Втората световна война.
Четивото не е развлекателно в никой от възможните смисли. Събитията, случките, многобройните действащи лица, всичко излъчва непоносим ужас. Това, което знаем от обща култура, от филмите, уроците по история и дори от така модерните напоследък художествени романи за Холокоста, всичко бледнее пред аскетичните, прости факти. Непоносимо е дори да се чете, но сигурно трябва. Всички тези факти, факти, факти са невъобразимо нечовешки.
Впрочем, решението на Арт Спигелман е да представи героите като животни. Евреите в комикса са мишки, германците са котки, французите – жаби, американците – кучета, поляците – прасета, и т.н. Това донякъде помага да се дистанцираме от ужаса и да продължим да четем страница след страница. Играта на маски също е много ярка и носи силно внушение. Арт, макар и роден след войната, продължава да носи нейните белези; да страда от чувството на вина, че той е оцелял, а брат му – не; да се състезава за одобрението на баща си и да понася странностите му, причинени от страданието през войната. Похватът "разказ в разказа" е използван на няколко места. Едни от най-печалните страници са цитат от друг комикс за самоубийството на Аня, майката на Арт. Там героите са хора, а не мишки, може би защото синът не свързва в онзи момент тази трагедия с нейната предистория.
Литературата, свързана с Холокоста, и изобщо произведенията на изкуството на тази тема, са безброй. Но графичният роман "Маус" се откроява в хора от скръбни гласове с необичайната си форма. Той ни подвежда да го разлистим, подценявайки предстоящия удар, и след това ни го нанася с огромната си овладяна мощ. Изреченията са прости, кратки и всяко попада право в целта. Самата форма на комикса не позволява словесното изобилие и разпростиране. Няма обезболяване и няма милост.
Филмът, който се прожектира пред посетителите на лагера Аушвиц, завършва с думите: "Все по-скоро идва времето, когато няма да има живи свидетели на най-голямото зверство в историята на човечеството и на съвестта на всеки от нас остава дали ще помним или ще го забравим."
Арт Спигелман застава на страната на жертвите, на истината и на съвестта.
