Есента може да влезе по много начини в кухнята. Тя идва с жълтите тикви, с печените кестени, пълнените червени чушки, но сякаш най-изкусителният есенен аромат край печката е на печени ябълки. Поради трудно обясними причини току-що извадената от фурната тава с благоуханните плодове, грижливо издълбани откъм семенната част и после внимателно напълнени с мед, орехи, канела или нещо друго, примерно стафиди, сушени кайсии, парченца от смокини или сушени боровинки, а след това нежно поляти със сметана или пък декорирани с топка сметанов сладолед, всичко това може да пропъди мрачните есенни мисли и да направи есента по-скоро желан и очакван сезон.

Печената ябълка е едно малко кулинарно вълшебство, което впрочем и диетолозите не пропускат да изтъкнат. За лечение на тремор (необяснимо треперене на ръцете) при възрастни хора лекари препоръчват десетдневна диета с печени ябълки. Казват, че ефектът бил забележителен. Препоръчват ги също като средство против преяждане, особено по време на тежките зимни празници. Създават усещане за ситост, без да натоварват организма.

Културната ябълка (Malus domestica) произхожда от Европа и Азия, като точното място и времето на нейния произход не са установени категорично. Според някои учени тя се е получила при кръстосване на дивата европейска киселица (Malus silvestris) с различни видове ябълки от Кавказ и някои райони на Азия. От Евразия, областта в която се е зародила човешката цивилизация, ябълката постепенно се придвижвала на северозапад, за да стигне някъде около X в. до Нормандия и да се превърне в емблема на тази френска провинция.

От всички плодове ябълката е най-щедро натоварена с митологична символика, тъй като се е оказала съучастник в съдбоносни интриги на боговете, белязали трайно хода на цивилизацията. Поради което около нея витае дух на загадъчност и тайнственост. Някои тълкуватели на митологичните символи се опитват да обясняват това с факта, че семенните й кутийки в средата образуват звезда с пет лъча, т.е. пентаграм, който е символ на човешкия дух. Подобна геометрия без съмнение се среща и в други плодове, но по някакъв свой каприз съдбата е избрала именно ябълката.

Най-често мистичният ореол около ябълката се свързва с Библията. Тя е забраненият плод от дървото на познанието, заради който Адам и Ева били изгонени от Рая. В гръцката митология тя е изиграла не по-малко коварна роля. Ябълката на раздора с надпис “за най-красивата”, която богинята Ирида тайно подхвърлила на една трапеза на Олимп и която Парис присъдил на Афродита, пренебрегвайки Хера и Атина, била същинската причина за Троянската война. Хубавата Елена се е явила като допълнителна подробност по-късно и е имала само поддържаща роля в тази вече набъбнала драма. Някои специалисти по палеоботаника твърдят, че действителният плод в Библията, а и в гръцкия мит всъщност е бил друг, вероятно дюля, портокал или нар, но техните аргументи едва ли някога ще амнистират ябълката. Тя завинаги ще запази своята репутация на желана, сладка и коварна.

Ябълката винаги е раждала и продължава да ражда митове. Нека споменем мита за Нютон и ябълката, която го ударила по главата или една друга по-модерна история за ябълката, която направила Рокфелер богат човек. Другото име на Ню Йорк е Голямата ябълка явно заради способността на този град да сбъдва приказки.

За ябълковия пай се твърди, че е нещо много американско, почти колкото хотдога, бейзбола и шевролета. As American as apple pie е често употребяван израз, когато трябва да се обясни колко дълбоко е проникнало нещо в емоционалния свят на американците. Американските войници по време на Втората световна война казвали, че се сражават „заради мама и ябълковия пай” (for Mom and apple pie), точно както руснаците са воювали „За Сталину, за Родину”. Няма никакво значение, че самият ябълков пай е много по-стар от Америка. Историята на този сладкиш, превърнат в знак на семейния уют в американско общество, се простира много назад още към времето на Джефри Чосър. Най-ранната известна рецепта е записана в готварска книга, съставена от готвач в двора на крал Ричард II през 1381 г. Около ябълката и най-фантастичните истории могат да звучат достоверно.

Пълнени печени ябълки
Продукти: 6 големи ябълки, 100 г сушени кайсии, 50 г орехови ядки, настъргана лимонова кора, канела, 100 г кафява захар, 30 г масло.
Сушените кайсии се нарязват на ситно и се смесват със смлените орехи, захарта, канелата и лимоновата кора. Към сместа се добавя масло, разбърква се и с нея се пълнят предварително издълбаните ябълки, които може и да се обелят. Отгоре се намазват с масло и се пекат на 190 градуса около 35 минути.

Карамелизирани ябълки
Продукти: 500 г ябълки, 200 мл олио, 100 г захар, 100 г нишесте, 50 г брашно, канела на прах.
Ябълките се обелват, почистват се от семената и се нарязват на парчета. Топват се в разтвореното с малко вода нишесте, после в брашното, размесено с канела, и се пържат до златисто в горещото олио. В тиган се карамелизира захарта с малко олио и в карамела се овалват ябълките. Сервират се горещи.

Печени ябълки със сини сливи
Продукти: 4 ябълки, 8 с.л. сладко от сини сливи, 50 г орехови ядки, масло, сметана.
Ябълките се измиват и се издълбават. Във всяка ябълка се слагат по 1 с.л. орехови ядки и по 2 с.л. сладко от сини сливи. Пекат се в намазана с масло тавичка в предварително загрята до 220 градуса фурна. Сервират се с разбита сметана.

Печени ябълки със сушени кайсии
Продукти: 6 големи ябълки, 100 г сушени кайсии, 50 г орехови ядки, настъргана лимонова кора, канела, 100 г кафява захар, 30 г масло.
Сушените кайсии се нарязват на ситно и се смесват със смлените орехи, захарта, канелата и лимоновата кора. Към сместа се добавя масло, разбърква се и с нея се пълнят предварително издълбаните ябълки, които може и да се обелят. Отгоре се намазват с масло и се пекат на 190 градуса около 35 минути.

Панирани ябълки
Продукти: 4 големи ябълки, 150 г брашно, 150 мл прясно мляко, 1 яйце, щипка сол, ванилия, канела, пудра захар.
От яйцето, брашното, млякото, солта и ванилията се забърква палачинково тесто. Ябълките се обелват, изчистват се от семенниците и се нарязват на шайби с дебелина около 1 см. Топят се в тестото и се пържат в горещо олио. Преди сервирането се поръсват с пудра захар и канела.

Страницата подготви: Ясен Бориславов