Изглежда някак странно е, че литературните и митологични образи на тиквата почти винаги са заредени с някакво коварство и двусмислие. Пепеляшка закъснява с пет минути след бала и каляската се превръща в тиква. Душко Добродушков от разказа на Елин Пелин отказва предложеното му апетитно парче печена тиква в дома на началника и после полудява. Около празника Хелоуин тиквените фенери напомнят за преизподнята, из която броди Джак Фенера, когото не искат нито ангелите в Рая, нито дяволите в пъкъла.
Думата тиква (също тиквеник и кратуна) най-често се употребява с отрицателна конотация. “От зелена тиква семе не искам”, казват старите табладжии, когато някой от неизбежните кибици край масата опита да дава акъл. Тиквун е едно от прозвищата на влиятелен български политик. Най-влиятелният, както се оказа след последните парламентарни избори.
В други култури обаче тиквата с нейния изящен овал и красив цвят се е оказала натоварена със съвсем различна символика. Някои африкански племена смятат тиквените семки за символ на мъдростта. Според митологията на народите от Северен Лаос първите хора излезли на бял свят от три огромни тикви, които божеството Пу Ланг-сонг пробило с нагорещено желязо. Подобна идея за Космоса в образа на тиква присъства и в някои китайски митове за сътворението. Според един от тях първосъздателят на вселената Пангу се е самозародил в тиква и живял в нея 18 000 години, докато сушата се отдели от водата. Така тя се е оказала натоварена с функциите на Ноевия ковчег от Стария завет.
Според някои даоистки вярвания тиквата е храна на безсмъртието, а по нейните лиани някога хората се изкачвали на небето, за да общуват с боговете. Нека добавим още, че пещите на средновековните алхимици най-често са били с форма на тиква, което добавя известен мистичен ореол около това иначе невзрачно и непретенциозно растение, което често пълзи край градинските огради, за да не пречи на другите по-важни земеделски култури. Тази мистична искра, изглежда, проблясва и в тиквените фенери около празника Хелоуин. Налага се да уточним обаче, че в азиатските митове става дума за кратуни, а не за тикви.
Едроплодната тиква е пренесена в Европа от Америка след XV век. Когато през пролетта на 1493 г. Великият адмирал на океанското море и вицекрал Христофор Колумб се завърнал от първата си експедиция до Новия свят, той подарил на испанската кралица Изабела плодове и семена от новооткритите земи, сред които имало и тиквени семки. Какво точно е направила кралицата с това безценно богатство, историята не казва.
Но нека оставим настрана литературните и митологичните тикви, за да оценим прелестите на тиквата в кухнята. Там тя не крие никакви коварства, а предлага огромни възможности за кулинарни интерпретации. Може да се пече, да се вари и да се пържи. Става за супи и предястия, гарнитури към основни ястия, баници и десерти. Освен това може да се сготви нещо, примерно пиле, заек или друсан кебап и в самата тиква. А може и да се напълни със сушени плодове и ядки – смокини, кайсии, орехи, бадеми и т.н. И в двата варианта ястието е не само вкусно, но и ефектно, особено ако се сетите да завиете тиквата във фолио и ако усетите точно кога да я извадите от фурната.
Крем супа с тиква и портокали
Продукти: 1 кг тиква, обелена и нарязана на малки парчета, 3 големи портокала, 1 скилидка чесън, 3 с.л. зехтин, сол, черен пипер, запечени ядки (орехи или други)
В загрятия зехтин леко се запържват парчетата тиква и ситно нарязаният чесън. Долива се около литър топла вода и се вари, докато тиквата омекне. Пасира се с миксер и ако е много рядка, може да се сгъсти с малко брашно, размито в студена вода. Подправя се с черен пипер и сол. Ядките се запичат леко на сух тиган. Сокът от портокалите се смесва със супата. При сервирането се поръсва с ядките.
Тиква, пълнена с боб
Продукти: 1 кръгла тиква (4-5 кг), 100 г булгур, 2 с.л. зехтин, 2 скилидки чесън, 1 стрък праз, 100 г гъби, 300 г сварен зрял фасул, 1 с.л. доматено пюре, сух джоджен, сол, черен пипер.
Тиквата се измива, отрязва се капак и внимателно се изчиства от семките. Намазва се отвън и отвътре със зехтин, след което се завива в алуминиево фолио и се запича във фурна, докато се зачерви. Отделената течност се изхвърля. Булгурът се накисва за около час в студена вода. Празът и гъбите се запържват в загрята мазнина, след което се добавят счуканият чесън, булгурът, фасулът, доматеното пюре и малко гореща вода. Подправя се със сол, черен пипер и джоджен и се вари десетина минути на слаб огън. Плънката се изсипва в тиквата, без да се сваля фолиото, и се пече още петнайсетина минути в загрята фурна.
Пълнена тиква
Продукти: 1 малка тиква (2,5 кг), 50 г масло, 750 г кайма, 150 г кромид лук, 30 г доматено пюре, 1 с.л. брашно, 200 г сметана, сол.
Тиквата се обелва и се срязва на две равни половини. Семената се почистват и се посолява. Лукът се нарязва на ситно и се запържва с каймата, половината от доматеното пюре и сол. Двете половини на тиквата се завиват с фолио, пълнят се с плънката, добавя се малко масло, сипва се малко вода в тавата и се пекат в умерена фурна. Преди сервиране сосът от печенето се сгъстява с леко запържено брашно, останалото доматено пюре и сметаната.
Пиле в тиква
Продукти: 800 г пилешко месо, 1 малка тиква, 2 картофа, 2 ябълки, 1 глава лук, 1 с.л. брашно, 60 мл сметана, 200 мл пилешки бульон, 30 г масло, червен пипер, черен пипер, магданоз, сол.
Обезкостеното пилешко месо се нарязва на парченца, запържва се леко и се изважда. В същата мазнина се задушава ситно нарязаният лук, добавя се брашното, червен пипер и сол, добавя се бульон и пилешкото месо и се вари на слаб огън. Горната част на тиквата се отрязва като капак, изчиства се от семките и се изпича във фурна до омекване. От отрязаната част с малка лъжичка се издъблават топчета с големина на лешник. Същите топчета се изрязват от ябълките и картофите и се задушават в масло до омекване и се посоляват. Щом пилето се свари, се добавя сметана и се оставя още десетина минути на огъня. Пилешкото месо и задушените топчета се слагат в тиквата, залива се със соса от варенето, наръсва се обилно с пресен магданоз и се сервира.
Пълнена тиква със сушени плодове
Продукти: 1 тиква, 200 г сушени плодове (сливи, кайсии, стафиди, смокини), 4-5 с.л. мед (или няколко локума), 100 г ядки (орехи, лешници, бадеми, тиквени семки).
Тиквата се измива добре и горната част се отрязва като капаче. Внимателно се почиства меката част със семената. Пълни се със сушените плодове, ядките и меда. Завива се във фолио, затваря се с капачето и се пече в силна фурна около два часа.
Пудинг от тиква
Продукти: 600 г тиква, 1 ванилия, 2 с.л. брашно, 2 с.л. сметана, 80 г захар, 4 яйца, 2 с.л. ром, 50 г стафиди. За карамела: 3 с.л. захар, 1 ч.л. вода.
Изчистената тиква се нарязва на парчета и се вари в тенджера с половин ч.ч. вода заедно с ванилията, след което се смачква на пюре. Прибавят се брашното, сметаната, захарта и разбитите яйца. След това се добавят ромът и стафидите и всичко се разбърква. В кръгла форма за печене се прави карамел от захарта и водата. Отгоре се изсипва сместа и се пече в умерена фурна на водна баня около един час. След като изстине, пудингът се обръща в чиния за торта.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
