Всеки голям празник си има своите характерни аромати. В дните около Коледа сред най-характерните е ароматът на канела. Този сладко-пикантен и носталгично топъл мирис на домашен уют се носи около коледните сладки и курабийки, около греяното вино, както и около един специален чай, който се предлага като Christmas tea.
Трудно е да се обясни защо точно тази източна подправка така властно се е настанила като ароматен профил на един типично европейски празник. Изглежда. причините са много и сложно заплетени една в друга – исторически, културни, религиозни и най-вече вкусови, тъй като в миналото канелата е била мярка за изтънчен лукс, а ароматът й не е нещо, което лесно може да се забрави.
Канелата представлява кората на канеленото дърво Cinnamonum verum, което е от семейството на лавровите дървета. Кората се обелва през две години, оставя се да ферментира и след това се изсушава във вид на пръчици. Известни са десетки сортове от това дърво, получени в процеса на неговото култивиране през вековете, но най-ценна и скъпа е цейлонската канела.
Втората по значимост разновидност е китайската канела, позната също като „касия”. Остров Цейлон се смята за родина на тази високо ценена в миналото подправка и точно този факт е сред водещите причини за колониалната инвазия на Западна Европа към земите на Шри Ланка. В началото на XVI век португалски колонисти се установяват на острова и скоро след това успяват да разгадаят ревниво пазената дотогава тайна на канелата. Производството било рационализирано, т.е. организирано по западен образец, и всеки шриланкиец над 12-годишна възраст бил длъжен да доставя по 18 кг кора от канела годишно.
„Всяко културно растение неизменно поражда робство”, пише Фернан Бродел и канелата е един от многото примери за това. Към средата на XVII век португалският монопол върху производството на цейлонска канела постепепно е ликвидиран и тук се настаняват холандци, които успяват да се задържат на острова до 1796 г,. когато контролът е поет от англичани.
Покрай съперничеството за цейлонската канела се развивал и паралелен процес на култивиране и разпространение на канеленото дърво. Канелени плантации се появили в Индия и Китай, а днес се отглеждат в повечето тропически и субтропически райони на света. Но цейлонската канела си оставала най-добрата, с най-фин и силен аромат в целия Ориент. Според описанието на един холандски капитан от XVII век при подходящ вятър ароматът й се усещал на осем левги (около 40 км) навътре в морето.
Канелата впрочем е позната още от древността. Първите писмени сведения за нея са от 2500 г. пр. Хр., когато китайският император и велик лечител Шен Нунг я споменава сред описаните от него лечебни растения. Древните египтяни са я използвали като хранителна подправка и за балсамиране. В Библията канелата е посочена като една от задължителните съставки на светото миро. Спомената е също в съчинения на Херодот, Теофраст и Плиний Стари като част от древните погребални ритуали. Според един популярен разказ през 65 г. император Нерон изгорил целогодишните доставки на канела в Рим за погребението на своята съпруга Попеа Сабина.
Може да звучи странно, но тази подправка в известен смисъл е променила хода на световната история. През Средновековието доставките на канела до Александрия в Египет се контролирали от арабски търговци, а по-нататък пътят им към Европа продължавал с венециански кораби. През XIV-XV век заради инвазията на селджукските турци и създаването на Османската империя този традиционен търговски път станал несигурен и европейците били принудени да търсят нови маршрути за доставка на канела. Те явно вече са били силно привързани към нейния вкус и аромат. Тъкмо търсенето на нови пътища към Индиите, където растат подправките, е било и същинската причина за Великите географски открития.
Така е била открита Америка. Ако не беше канелата, без която европейската Коледа би загубила своя типичен празничен аромат, вероятно Америка щеше все още да си живее блажено отдалечена от културните попълзновения на Стария свят, както и Ориентът днес щеше да си живее блажено чужд на попълзновенията на западната демокрация. Американските индианци щяха кротко да си пушат лулата на мира, а европейските власти нямаше да се чудят как да забранят тютюна, който сами са превърнали в световен бизнес. Ето как един нежен празничен аромат може да се окаже заплетен в сложната механика на цивилизацията и прогреса.
Канелени кифлички
Продукти: 150 мл прясно мляко, 1 яйце, 2 с.л. разтопено масло, 3 ч.ч. брашно, половин ч.ч. захар, половин ч.л. сол, 1 суха мая. За плънката – половин ч.ч. захар, 2 с.л. канела, 100 г размекнато масло, канелена захар за поръсване.
Брашното, маята, солта и захарта се смесват и се оформя кладенче, в което се чуква яйцето. Постепенно се доливат леко затопленото мляко и маслото и се замесва меко тесто. Оставя се да втаса до удвояване на обема. За плънката размекнатото масло се смесва със захарта и канелата. Тестото се разделя на две части и всяка се разточва на правоъгълник. Маже се с плънката и се навива на руло. Реже се на парчета с ширина около 2-3 см. Редят се в тава върху хартия за печене и се оставят още веднъж да втасат. Мажат се с разбит жълтък, поръсват се с ванилена захар и се пекат в предварително загрята фурна (180 градуса) около 15 минути.
Сладки с канела, мед и джинджифил
Продукти: 3 ч.ч. брашно, 125 г масло, половин ч.ч. кафява захар, 1 яйце, половин ч.ч. мед, 2 ч.л. джинджифил, 2 ч.л. канела, 1 бакпулвер, щипка сол. За глазурата – 1 белтък, 1 ч.ч. пудра захар, 1 ч.л. лимонов сок.
Маслото, медът, яйцето и кафявата захар се разбиват с миксер. Добавят се брашно, канела, джинджифил, бакпулвер и сол и се омесва гладко тесто, което се оформя на топки, завива се във фолио и се оставя в хладилника за няколко часа. След това се разточва на тънка кора, от която с формички се изрязват сладките. Редят се в тава върху хартия за печене и се пекат около 15 минути в предварително загрята фурна (180 градуса). След като изстинат, се украсяват с глазура от разбития на сняг белтък с пудра захар и лимонов сок.
Ябълкова торта с канела
Продукти: 1 кг ябълки, 200 г грис, 150 г брашно, 200 г захар, 1 бакпулвер, половин ч.л. канела, 100 г масло.
Грисът, брашното, захарта и бакпулверът се смесват и сместа се разделя на три равни части. Ябълките се обелват и се настъргват на едро. В намазнена и поръсена с брашно тава се изсипва една трета от сухата смес. Отгоре се разпределя половината от настърганите ябълки и се наръсва с канела. Отново се слага от сухата смес и отгоре ябълки и канела. Покрива се със суха смес и се залива с разтопено масло. Пече се в предварително загрята на 180 градуса фурна до златисто.
Бисквити с ябълки и мюсли
Продукти: 2 ябълки, 200 г брашно, 1 ч.л. бакпулвер, 100 г масло, 100 г кафява захар, 1 щипка сол, половин ч.л. канела, 75 г мюсли, 100 г стафиди, 1 яйце, 1 ванилия, 1 с.л. захаросани портокалови или лимонови кори, 50 мл прясно мляко.
Обелените и изчистени ябълки се нарязват на ситно. Брашното, канелата, ванилията и бакпулверът се пресяват. Добавя се нарязаното на парченца масло и сместа се омесва, докато се получат трохи. В друг съд се смесват захарта, солта, портокаловите корички, ябълките, стафидите и мюслито. Добавят се към маслените трохи и се омесват заедно с яйцето и прясното мляко. От сместа върху хартия за печене се оформят бисквити и се пекат в предварително загрята до 170 градуса фурна.
Страницата подготви: Ясен Бориславов
