Quantcast
Време за гулия | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Време за гулия

Неугледните, но вкусни грудки са пренесени в Европа от Америка още преди картофите
1 153
 Pixabay

Във вторник започнаха коледните пости. За разлика от великденските и богородичните те са по-облекчени и през повечето дни се разрешава риба. През първата седмица обаче храната трябва да е само растителна с олио, както и в дните от Игнажден (20 декември) до 24 декември (Бъдни вечер). На Рождество Христово, естествено, се блажи, дори и да се пада в сряда или петък, защото това е голям господски празник.

Гулията, позната още като земна ябълка, йерусалимски артишок, градуля, земна круша и топинамбур, е интересен и рядко предлаган продукт, който може да свърши идеална работа в кухнята през седмицата на строгия пост. Латинското й име е Helianthus tuberosus. Това е многогодишно тревисто растение от семейството на слънчогледа. На вид доста прилича на слънчоглед - стеблата са високи и достигат до 2-3 метра, цветовете са яркожълти. За храна се използват грудките, които се вадят от земята от ноември до февруари. Приличат на картофи, но са с доста по-неправилна форма, което прави обелването им малко досадно, но усилието после се възнаграждава.

Родината на това растение е Северна и Средна Америка, където в миналото е било част от диетата на индианците. Пренесено е в Европа около XVII век. Век по-късно картофите напълно я изместили в европейската кухня. Гулията обаче и след това продължила да расте в полудиво състояние по кюшетата в селските дворове и градини без особени грижи из повечето краища на Европа. Поради това много хора я смятат за някаква древна земеделска култура като ряпата или морковите, която в миналото, преди откриването на Новия свят, е замествала картофите, също както баклата и папудата са замествали фасула.

Оказва се, че истината е друга. Земната ябълка била американка. Тя няма почти никакво стопанско значение, ако не се броят бабичките, които през зимата предлагат на зеленчуковите пазари по някое и друго кило от тези грудки с причудлива форма. Само в Южна Франция и Холандия отделни земеделци се отнасят по-сериозно към нея. Впрочем в миналото и у нас е била сравнително популярна. В стари готварски книги от 30-те години на миналия век може да се срещнат ястия с гулия. Предимство при отглеждането й е, че е съвсем непретенциозна към климата и почвите. Обикновено се засажда за период от 3 до 5 г. При по-продължително отглеждане на едно и също място постепенно подивява, а големината на грудките намалява поради увеличаващата се гъстота.

От известно време интересът към гулията расте и за това си има разбираеми причини.  Тя е нискокалорична, но съдържа много витамини и минерали, има лечебни и профилактични свойства, което я прави търсена за различни диети. Препоръчват я за страдащи от диабет, защото съдържа въглехидрати под формата на инулин. Това е вещество, различно от инсулина. Редовната му употреба помага за намаляване на нивото на кръвната захар и повишаване на физиологичната ефективност на инсулина, намалява нивото на холестерола в кръвта и препятства развитието на сърдечно-съдови заболявания, нормализира въглехидратната и мастната обмяна при болни със затлъстяване и помага за намаляването на излишната телесна маса. Освен това помага за възстановяване на нормалната чревна флора и потиска вредните чревни микроорганизми.

Друга особеност на гулията е, че на практика не натрупва нитрати, тежки метали и радиоактивни съединения, поради което по подразбиране се смята за екологично чист продукт. Качеството й не е силно зависимо от състоянието на околната среда. Всичко това прави гулията интересна и все по-търсена. Може да се яде сурова, но може също да се сготви и хора, които веднъж са я опитали, често се привързват към вкуса й и започват да я търсят не само през дните на строгите пости.


Салата от гулия с моркови

Продукти: 1 морков, 2-3 глави гулия, магданоз, зехтин, сол, лимонов сок.
Морковът и гулиите се обелват и се настъргват. Добавя се ситно нарязан магданоз и салата се подправя с дресинг от зехтин, сол и лимонов сок.

 

Гулия по австрийски

Продукти: 6 гулии, 1 с.л. пудра захар, 2 с.л. масло, 2 с.л. брашно, ситно нарязан магданоз.
Обелените и нарязани на колелца гулии се варят в подсолена вода, докато омекнат. Пудрата захар се запържва в маслото, докато се зачерви. Прибавят се брашното и магданозът и се пържи още около минута, след което се добавят сварените гулии с малко топла вода и се задушава на слаб огън още 3-4 минути.

 

Крем супа от гулия

Продукти: 1 кг гулия, 2 картофа, 1 морков, 3 скилидки чесън, сол, ½ ч.л. джинджифил на прах, щипка мащерка, крутони, зехтин.
Почистените и обелени зеленчуци се нарязват на кубчета и се сваряват в достатъчно вода. Когато омекнат, се добавят солта, нарязаният чесън и мащерката. Пасира се, както е в тенджерата, и се подправя със зехтин. При сервирането се добавят крутони и джинджифил.

 

Гулия, запечена с кашкавал

Продукти: 500 г гулия, 50 г масло, 100 г кашкавал, магданоз, сол, черен пипер.
Гулиите се обелват, нарязват се на кубчета и се задушават в маслото, докато омекнат. Прибавя се ситно нарязаният магданоз, сол и млян черен пипер. Изсипва се в тавичка, поръсва се с настъргания кашкавал и се запича до златиста коричка.

 

Пюре от гулия

Продукти: 600 г гулия, 100 г масло, 150 мл мляко, сол.
Гулиите се обелват, нарязват се и се сваряват в подсолена вода. Отцеждат се, смачкват с преса или се претриват през сито. Полученото пюре се разбърква на топло с прясно масло и сол на вкус. Не трябва да е много гъсто, нито много рядко. Сервира се топло. Може да се поднесе и като гарнитура.

Ключови думи:

кулинария

Още

Брюкселското зеле е умна храна

27.11.2022

119
"Менюто" - хорър със звезди "Мишлен" или фаст фууд?
Шеф Лука Малакрида пристига за Седмицата на италианската кухня

13.11.2022

567