За разлика от своя по-малък брат Никита Михалков, който изостави киното в полза на пропагандното говорене по телевизията, 83-годишният Андрей Кончаловски продължава да снима активно и да жъне успехи. Новият му филм "Скъпи другари!" заслужи Специалната награда на журито във Венеция и още редица отличия в Русия и САЩ. Може би една от причините за тази творческа енергия е сътрудничеството му с неговата 36 години по-млада съпруга Юлия Висоцка, която изпълнява и главната роля в повечето му филми от последните двайсет години ("Домът на глупците", "Блясък", "Грехът на Микеланджело", "Рай").
Със "Скъпи другари!" Кончаловски се гмурка в тема и епоха, в която нищо не му е чуждо - съветският социализъм от 60-те години на XX век. Филмът показва неговото най-свирепо лице - разстрела и преследванията на стачкуващи работници от гр. Новочеркаск. Случката от 1962 г. е била засекретена десетилетия наред и макар да се е споменавала под сурдинка в определени кръгове в Москва (за това свидетелства самият Кончаловски в ново интервю пред Ксения Собчак), едва през 1990 г. Военната прокуратура се заема с разследването й. Днес за трагедията може да се прочете дори в "Уикипедия", но трябваше да минат още три десетилетия, преди някой режисьор да се захване с нея - и да я превърне в суров, черно-бял, безмилостен къс кино. Безмилостен като партийната секретарка Люда (в ролята Висоцка), която ще изпита на свой гръб тежестта на идеологията.
Пред камерата на съпруга си Юлия Висоцка е тревожна, напрегната, но и секси. Едно юлско утро тя набързо напуска леглото на своя женен любовник. Говорят си за повишените цени на млякото и удължените опашки пред хлебарниците. Но преди да заключим, че Люда е антисъветски настроена, тя отбелязва с трепет колко по-хубаво е било всичко преди Хрушчов. Люда е партиен апаратчик и лоялен сталинист. Дъщеря й, в юношеска възраст, е сред многобройните деца на войната, израснала без баща.
"Скъпи другари!" е брутален и филигранен, мащабен и интимен. Смазващата машина на идеологията срещу личността и семейството. Интересен е изборът на Кончаловски да заснеме историята на стачката в стила на силно цензурираните съветски филми от оня период: дълги речи в заседателни зали, сковани другари в костюми и бурно (макар и фалшиво) аплодираща публика. Атмосферата е толкова интензивна, че несвикналият западен (или твърде млад източен) зрител може да се удави в нея - не без заслугата на оператора Андрей Найденов.
Някъде из отзивите за филма срещнах описанието "перверзна красота" и наистина то много точно описва естетиката на "Скъпи другари!". Видният съветски критик Антон Долин го нарича "антисъветски" с уговорката, че "е смешно и е страшно, че 30 години след разпадането на СССР тази концепция все още се използва и не е необходимо да се обяснява. Това означава, че самото това качество продължава да бъде важно, а патосът - значим." Изборът на "Скъпи другари!" да представлява Русия на тазгодишните награди "Оскар" пък съвсем не означава, че в него става дума за минало, изчезнало завинаги.
Филмът имаше премиера в зала 1 на НДК през април, а все още може да се гледа в онлайн изданието на "Киномания" в Neterra.
YouTube
