Quantcast
Как да се насладим на летните джанки | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Как да се насладим на летните джанки

Макар и често презирани като диви и невзрачни плодове, те предлагат щедри възможности за кулинарни интерпретации
3 592
 Pixabay

В очите на европейските ни партньори България с нейната специфична като поведение и морални стандарти съдебна система вероятно изглежда като една дива джанка, която те търпеливо изчакват да узрее. От което не следва да се правят неласкави изводи за самата джанка. Това изключително непретенциозно дръвче расте неполивано и без всякаква грижа по синури, край пътища и селски огради. Цъфти красиво през ранната пролет и ухае приятно свежо, а през юни и юли дава обилен плод, който хората по селата често подминават снизходително или използват предимно да варят на ракия, пред която после се мръщят, защото от джанки хубава ракия не може да стане.

От джанката обаче стават други хубави неща. Ако човек има въображение и вкус към импровизации, може да й намери различни и все сполучливи кулинарни приложения, особено в разгара на лятото, когато на джанковото дърво има все още зелени, полузрели или напълно узрели плодове. Със зелени джанки се прави хубава зеленчукова супа, която се яде студена и приятно освежава в лятната жега. Може да се сготвят на яхния със зелен боб и други зарзавати. Може също да се сготвят с пилешко или с друго месо и ястието придобива нежно кисел вкус. Заради същата нежно кисела нотка някои ги добавят в плънката за лозовите сарми, а други ги готвят с ориз на фурна. От полузрели джанки се прави много елегантен сос за печени меса. Изобщо кумбулката, както още я наричат, въпреки невзрачната си природа, предлага добри възможности за кулинарни интерпретации.

Историята на джанката е малко неясна. Най-вероятно, както при повечето плодни овошки, нейната родина е някъде в Азия, откъдето още от древността е започнало нейното разпространение по света. Тя е спомената в трудовете на Конфуции като ценно и полезно за човека дърво. Някои изследователи смятат, че римляните са я разпространили в Западна Европа, след като преди това я опитали в земите на днешна Сирия и явно са я харесали. Подобен извод се налага от латинското й име Prunum damascenum т.е. дамаска слива. Изглежда оттук е произлязло и английското й име damson.

Други са на мнение, че джанката е била разпространена в Западна Европа доста по-късно и заслугите за това се приписват на кръстоносците. Явно през Средновековието джанките са били твърде популярни, тъй като специално са споменати сред годните за ядене плодове в един италиански документ от 1288 г., озаглавен „Чудесата на Милано”. Костилки от джанки впрочем са намирани при археологически находки на замръзнали хора в Алпите, датирани при повече от 4000 години. Което би могло да означава, че в Европа винаги е имало джанки и това дръвче само си е решавало къде да расте и къде не. Иначе казано, винаги се е изплъзвало от окултуряващите вляния на човека, държало се е своенравно, както продължава да се държи и днес. Затова някои джанки си остават кисели дори когато в края на юли станат ярко жълти или виненочервени, а други са сладки дори докато още са леко зелени.

В този ред на мисли официалното й латинско име Prunus domestica звучи малко нелогично. Джанката в най-добрия случай е полудомашна, но никога не е изцяло domestica. Тя е до такава степен своенравна, че преди години на много места в страната джанковите дръвчета вместо обичайните си плодове бяха опитали да родят нещо друго - обвито в шушулка и подобно на зелен боб. Някои стопани се притесниха да не би това да е резултат от аварията във Фукушима, но ботаници обясниха, че става дума за обикновено гъбично заболяване. Между другото в миналото са използвали люспите от червените джанки за боядисване на вълнени платове.

Преди няколко години Министерството на екологията произведе една забележителна идея, свързана с джанки. Поради зачестилите нападения на хора от мечки в Родопите чиновниците решиха да инициират засаждане на круши, малини и джанки в по-затънтените краища на планината. Идеята беше така да се осигури прехрана на мечките, които поради глад слизали към селата и нападали хора. Проектът трябваше да стартира, но нищо повече не се чу по темата. В него не беше казано какво би станало, ако и хората, подгонени от глад, тръгнат да берат джанки, круши и малини из мечешките обиталища.

Пиле с джанки
Продукти: 1 пиле, 100 г масло, 100 г бекон, 2 стръка зелен лук, 1 домат, 500 г полузрели джанки, черен пипер, сол, копър.
Пилето се нарязва на порции и леко се задушава в маслото. Беконът се нарязва на ивици, лукът - на ситно, а доматът се обелва и се настъргва. Зеленчуците се добавят към пилешкото, покрива се с вода и се оставя на слаб огън. След като месото омекне, се добавят почистените от костилките джанки. Оставя се да поври още няколко минути, се подправя с черен пипер, сол и ситно нарязан копър.

Сос от джанки
Продукти: 200 г джанки, 200 мл вода, 1 с.л. захар, копър, черен пипер, 1-2 скилидки чесън.
Джанките се сваряват във водата заедно със захарта. Претриват се през гевгир, за да се отделят костилките и люспите. Отцеденото джанково пюре се подправя с черен пипер, чесън, нарязан на люспи и ситно нарязан копър. Сосът е подходящ за печени меса, постни лозови сарми и други ястия.

Лятна супа с джанки
Продукти: 15 зелени джанки, 1 тиквичка, 1 глава лук, 1 морков, 200 г сирене, 1 домат, 3 с.л. фиде, сол, пресен копър, олио, сметана.
Тиквичките се нарязват на кубчета, морковите и лукът - на ситно, а доматът се настъргва. Зеленчуците се заливат с вода и се варят на слаб огън заедно с измитите джанки. След като кипнат, се добавят сол и олио. Варят се около 30-40 минути, след което се добавя фидето и след 1-2 минути супата се сваля от огъня. Поръсва се със ситно нарязан копър, натрошено сирене и при сервирането се добавя сметана.

Агнешко с бакла и зелени джанки
Продукти: 500 г агнешко месо, 1 кг млада бакла с шушулките, 2 връзки пресен лук, 1 глава чесън, магданоз, джоджен, 15 зелени джанки, сол, червен пипер, зехтин.
Агнешкото се нарязва на порции и се задушава в малко зехтин. Прибавя се баклата и се оставя да ври десетина минути. Прибавят се нарязаният лук и чесънът на скилидки и се вари още десет минути. Добавят се джанките, ситно нарязан магданоз, сол и червен пипер. След 4-5 минути се добавя джоджен и ястието се сваля от огъня. Може да се приготви и със зелен боб вместо бакла.

Яхния от зелен фасул с джанки
Продукти: 1 кг зелен боб, 1 глава лук, 5-6 скилидки чесън, 2 домата, 2 моркова, 1 чушка, 20 зелени джанки, 1 връзка копър (или пресен босилек), сол, черен пипер, олио.
В тенджера се слагат ситно нарязаните лук, моркови, чушка, чесънът на скилидки и нарязаният на парчета зелен фасул. Заливат се с вода, добавя се олио и червен пипер и се задушава. Когато зеленчуците омекнат, се добавят настърганите домати и джанките. Посолява се и след няколко минути се наръсва със ситно нарязан копър.

Страницата подготви: Ясен Бориславов

Ключови думи:

кулинария

Още

Украинският борш и неговите епигони

12.08.2022

951
Генеалогия на кебапите
Постмодерният таратор