Quantcast
Нарът гони старостта | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Нарът гони старостта

В Стария завет често го споменават като знак на плодородие и благоденствие
1 277
 Pixabay

В недалечното минало наровете минаваха за екзотични и някак странни плодове – красиви, но годни повече за украса. Чрез тях сякаш природата е решила да се пошегува с човека и да провери неговото въображение. Нарът е точно толкова сочен и вкусен, колкото е и неудобен за ядене. Нужно е търпение или тренирани умения, за да се справи човек със стотиците зрънца, около които е събран сладко-стипчивият сок.

Някак постепенно през последните години отношението към нара се промени. В повечето зарзаватчийници през есента и в началото на зимата вече се предлагат нарове, а в интернет е пълно с рецепти за разни ястия, както и с обяснения за големите здравни ползи, които тези плодове предлагат. Препоръчват ги за профилактика на сърдечно-съдови заболявания, срещу диабет и болестта на Алцхаймер, за предпазване от тумори, като мощен антиоксидант и могъщо антибактериално и противовъзпалително средство, при бъбречни и стомашни проблеми и за какво ли не. Сокът от нар топи мазнини и оформя талия, пази от стрес и прогонва старостта, защото има повече антиоксиданти от червеното вино и зеления чай. През последните години му се носи славата на една от т.нар. суперхрани заедно с плодовете от годжи бери, боровинките, ядките и др.  

Нарът е един от често споменаваните плодове в Стария завет като знак на плодородие и благоденствие. Там той присъства наравно с лозата, смокинята и маслината. Колоните на Соломоновия храм в Йерусалим са били украсени с изображения на нарове. Върху одеждите на еврейските първосвещеници били избродирани същите плодове. Освен това се смята, че в нара има 613 зърна, точно колкото са и заповедите в Тората. Което не е съвсем вярно, понякога зърната са доста повече.

По-важното е, че нарът трайно се е настанил не само в митологиите на древните народи, но и в хералдиката. Смята се, че неговата форма е послужила като модел за царската корона и владетелския скиптър.

Някои изследователи приемат, че точно нарът, а не ябълката е истинското дърво на познанието в райската градина от Стария завет. Изглежда причина за това е фактът, че културният нар (Punica granatum) е едно от най-рано култивираните растения. За негова родина се сочат земите на Иран, Кавказ и Северна Индия, откъдето около III хил. пр. Хр. е започнало разпространението му на запад и на изток. Изображения на нарове се срещат във фреските на египетски гробници като символ на плодородието и живота след смъртта. Омир в „Одисей” ги споменава като едно от чудесата в градината на Алкиной, която според някои догадки трябва да се е намирала в Сицилия.

В Рим нарът е пренесен около VII в. пр. Хр. от земите на днешна Либия. Това личи от латинското му име – Punicum malum или "финикийска ябълка". Според някои легендарни сведения покоряващата красота на Клеопатра се е дължала на редовна консумация на сок от нар. Хипократ го препоръчвал за лечение на безплодие, Авицена - заради антибактериалното му действие. Изображения на плода се срещат в различни мозайки и фрески от Помпей и други градове. Сред омъжените римлянки имало обичай да си правят прически с клонки от нар и по този начин да демонстрират семейния си статус.

Символиката на нара в семейния живот изглежда е наследена от гръцката митология. Митът за Персефона, дъщеря на Зевс и богинята на плодородието Деметра, разказва как тя е била съблазнена от Хадес, царят на подземния свят, с няколко зърна от нар. По-късно Зевс постигнал споразумение с Хадес да пусне Персефона от своите владения, при условие че не е яла нищо в подземния свят. Но заради няколкото изядени зърна от нар, знак за неразривността на брака, тя трябвало да прекарва една трета от годината в селенията на Хадес.

В християнската символика и иконография нарът присъства като знак на възкресението и живота след смъртта, а също на целомъдрието и душевната чистота. Това ясно личи в картини на Ботичели, Рафаело, Филипо Липи и други ренесансови художници, на които понякога до Дева Мария и Младенеца е изобразен и разкъсан нар.

В кухнята нарът се използва най-често за сосове и маринати, за артистично подправяне на салати, както и за украса на десерти. Ноември и декември са месеците, през които тези плодове са най-сочни и вкусни и никой истински кулинар не би се лишил от този безценен дар на природата. Освен това отцеждането на сока не никак трудно. Наровете се разрязват, зрънцата се ронят и после се изцеждат през марля. 

 

Сос от нар

Продукти: 1/3 ч.ч. бяло вино, 1 с.л. ситно нарязан лук, 1/4 ч.ч. бульон, 2 ч.л. мед, 4 с.л. сок от нар, черен пипер, зърна от нар за украса.
Бялото вино и лукът се задушават на тих огън до омекването на лука. Прибавя се бульон и сок от нар и се вари, докато течността се редуцира наполовина. Добавя се мед и се оставя на слаб огън да се сгъсти. Подправя се с черен пипер и се поднася поръсен със зърна от нар. Може да се предложи към печено или задушено месо.

 

Салата с нар и зелен нахут
Продукти: 1 ч.ч. зелен нахут, ¾ ч.ч. семена от нар, 1 малка краставица, 1 морков, няколко листа мента, няколко листа кориандър, сол, 1 с.л. лимонов сок.
Нахутът се накисва във вода за една нощ и се отцежда. Оставя се в касерола за един ден, докато избият кълнове. От време на време се разбърква. Краставицата и морковът се обелват. Краставицата се нарязва на ивички, а морковът се настъргва. Всички продукти се смесват в купа заедно с листата от мента и кориандър, лимоновия сок, семената от нар и сол и се разбъркват.

 

Пържени зеленчуци в сос от нар

Продукти: 1 с.л. сусам,1/2 ч.ч. сок от нар, 3 с.л. соев сос, 1 с.л. мед, 1 с.л. нишесте, 2 с.л. олио, 2-3 скилидки чесън, нарязани на ситно, 1/4 ч.ч. кашу, сол и черен пипер, около 500 гр. зеленчуци: броколи на розички, карфиол на розички, моркови на пръчици, зелен боб, чушка на ивички
Сусамът се запича в сух тиган за минута, изважда се и се оставя настрана. Смесват се сок от нар, соев сок, мед и нишесте в малка купа. Разбърква се добре, докато нишестето се разтвори.  Загрява се уок (или дълбок тиган), добавя се олиото и се загрява силно. Добавя се чесънът и с бъркане се пържи 20 секунди. Добавят се зеленчуците и се пържат, докато леко поомекнат, но да останат хрупкави. Подправя се със сол и черен пипер. Добавя се сместа с нишестето и се готви още около минута и половина, докато се посгъсти. Добавя се кашуто и се разбърква. Поръсва се със сусам и се поднася.

 

Спаначена салата с нар и тиквени семки
Необходими продукти: 500 г бейби спанак, семената от 1 нар, 50 г сурови или печени тиквени семки. За дресинга: половин малка глава червен лук, 2 супени лъжици ябълков оцет, 2 с. л. зехтин, сол, черен пипер. Лукът се нарязва на ситно и продуктите за дресинга се смесват в подходящ съд. Отделят се семената от един зрял нар. В салатна купа се смесват половината тиквени семки, половината  зрънца нар и изчистеният и измит спанак.  Полива се с дресинг и се разбърква. Поръсва се с останалите тиквени семки и семената от нар.

 

Салата от кускус и нар
Продукти: 200 г кускус, 1 нар, сок от 1 лимон, 1 с.л. оцет, 2 с.л. зехтин, сол.
Кускусът се пуска в 250 мл вряща подсолена вода, захлупва се и след около минута се сваля от котлона. Оставя се да поеме водата, след което се разбърква внимателно с вилица, за да се отделят зърната. Добавят се семената от нар и се подправя с лимонов сок, оцет, зехтин и сол. Поднася се като гарнитура към печено месо.

Страницата подготви: Ясен Бориславов

Ключови думи:

кулинария

Още

Хрянът - властен, миризлив и загадъчен
Сърцето иска броколи

12.11.2021

1261
Емоционалният избор на гъби е по-опасен, отколкото в политиката

05.11.2021

554