Техническите възможности на много автомобили позволяват шофиране с много по-малък разход на гориво, отколкото повечето шофьори постигат. В паспортните данни на колите записаният разход е около 1,5 пъти по-нисък от това, което показва бордовият им компютър. Това означава, че всеки автомобил има възможности за подобряване на ефективността. Но как да стане това?

Стил на шофиране

В града, с неговите кратки разстояния, ускорения и чести спирания на светофари и в задръствания, не може да се постигнат значителни икономии. Но на дълъг път разходът може да се регулира зачително.

На първо място е важно да се спазва т.нар. крайцерска скорост - при която има баланс между аеродинамично съпротивление и ниският разход за гориво, необходим за да се задвижи колата. Лекото ѝ превишаване води до значително увеличение на консумацията на енергия.

Факт е, че до 80 км/ч е необходима малко енергия от изгарянето на горивото, за да се преодолее съпротивлението на въздуха. Но с увеличаване на скоростта аеродинамичното съпротивление се вдига пропорционално на квадрата на скоростта. Това изисква изгаряне на повече гориво, за да може двигателят да поддържа високата скорост. При 130 км/ч разходът по правило се удвоява, отколкото при 70-80 км/ч.

Оборотите на двигателя също са от голямо значение. Ако се кара на втора или трета предавка с 80 км/ч, разходът, естествено, разходът ще се увеличи. Най-добре е винаги да се поддържат до 2000 оборота в минута, като същевременно се използва най-високата предавка на трансмисията.

Ако се включи петата (или шестата) степен на ръчната скоростна кутия възможно най-рано и се използва за плавно, равномерно ускорение, тогава потреблението на бензин и емисиите на вредни вещества в атмосферата значително ще намалеят. Еластичността на един модерен инжекционен двигател е достатъчна, за да се движи на най-висока предавка в скоростния диапазон от 60 км/ч до 180 км/ч, дори и повече.

За по-голямата част от произвежданите в момента автомобили най-високата предавка има предавателно число, при което се постигат 2000 об./мин. на двигателя при скорост от 80 км/ч, която пък е най-подходяща за икономично шофиране.

Движение във въздушна струя

Може също да се спести гориво, когато се шофира във въздушната струя зад големи камиони или автобуси, които по правило се движат със скорост от порядъка на 70-90 км/ч.

Зад големи движещи се обекти се образува зона с ниско налягане. Въздухът се избутва от превозното средство и след това се свива, след като то премине, причинявайки турбуленция. Зоната с ниско налягане „засмуква“ камиона/автобуса обратно и забавя движението му. Но ако друг автомобил се държи на разстояние 10-15 метра по-назад, тази зона го привлича, давайки му допълнителен импулс. Тогава консумацията на енергия намалява, а икономята на гориво понякога достига 10-20%.

Ефектът от подобно движение е добре известен на велосипедистите. По време на състезание те се опитват да се движат зад лидера в колоната, който им "цепи въздуха", за да запазят сили за следваща атака.

Избор на гуми

За икономично шофиране трябва внимание и към гумите. Високата горивна ефективност се постига благодарение на ниския коефициент на сцепление. В същото време разликата в разхода на гориво между различните видове гуми може да достигне 0,5 л/100 км.

Големите автомобилни издания, например, провеждат редовни тестове на зимни и летни гуми, където тяхната ефективност се определя експериментално. Тези таблици може да се използват като ориентир при избора.

Налягането в гумите също е от голямо значение. Ако е ниско, те са по-меки, по-голяма площ от тях контактува с пътната настилка при търкалянето, т.е. увеличава се съпротивлението, а оттам и разходът на гориво. Съответно при по-напомпани гуми разходът пада.

Най-често производителят посочва налягане от 2,2-2,5 атмосфери за стандартни гуми. Ако се напомпат до горната допустима граница движението ще бъде по-икономично. Вярно, това може да стане само през лятото, при добри пътни условия. При дъжд или сняг пренапомпаната гума се държи пътя по-зле, защото пък има по-малко сцепление с пътната настилка.