"Речник на изгубените думи", Пип Уилямс
превод Светлозара Лесева, издателство "Изток-Запад"
Това е любовен роман, лишен от романтика. Обяснение в любов, обричане на принадлежност към звука, изписването, значенията и безкрайните възможности за употреба на думите. Основната тема тук е създаването на Оксфордския речник, продължило близо половин век. Есме, героинята на романа, участва по различни начин през целия епичен процес на събиране, систематизиране и определяне на думите, които трябва да влязат в речника, както и в отпечатването му. Нейният баща е един от най-важните и всеотдайни сътрудници на редактора сър Джеймс Мъри. Майка й умира още когато Есме е съвсем малка, затова момиченцето израства в Скрипториума, скрито под работната маса, в компанията на обувките на важните мъже, определящи смисъла и значимостта на всяка дума от английския език.
Есме е връстница на речника. Първият й спомен е как намира една дума и я спасява, като я прибира в своя таен сандък. От 1886 до излизането на последния том през 1928 в света се случват много събития, и те се отразяват не само върху личната съдба на Есме и върху процеса на създаването на речника, но и върху целия свят и върху начина на мислене на човечеството.
На фона на събирането, оценяването и класифицирането на думите Есме израства в странното общество на мълчаливи лексикографи; в грижовното присъствие на прислужницата Лизи, с писмата на кръстницата си Дите (реално съществувала историческа личност, мис Едит Томпсън, една от най-заслужилите сътруднички за създаването на речника.) Междувременно в зората на 20 век се оформя и набира мощ суфражисткото движение, което се бори за равни граждански права на жените и мъжете, включително за всеобщото право на глас, без значение от пол, имотно състояние и образователен ценз. Четвъртата значима тема в романа (прекрасно отбелязана от червените макове върху корицата), е темата за Голямата война. В плавното, пълноводно развитие на историята личното, историческото и идеологическото русло се сливат естествено, убедително, могъщо и красиво.
Ако героинята имаше друго занятие, световните промени щяха да бъдат пречупени през неговата призма. Но думите придават на историята общочовешка значимост. Словото като еманация на човечността, но и като отражение на обществените порядки, се променя във времето, но и самият език влияе на хората и на света. Оксфордският речник е съставен основно от мъже – редакторите, сътрудниците, доброволците, дори всички книговезци и печатари са мъже. Дори и най-големият принос от страна на дамите е премълчаван и омаловажаван. На тържеството по случай издаването на последния, 12 том на речника, са допуснати само три жени – и то само като наблюдателки от балкона. Принципът за подбор на думите е строг – те трябва да са споменати в писмен текст. И отново – огромната част от цитатите са от книги на писатели мъже. Есме, която има изключителна дарба на лексикограф, основателно се тревожи за съдбата на думите, които не са били отпечатани до сега на хартия. Принципът е важен, но той изключва речта на бедните, малограмотните, работниците… и жените. А истината е, че много от значенията, с които жените употребяват редица думи, са по-различни, просто заради различните занимания, начин на мислене и житейски обстоятелства. Тази идея, поглеждането на тази истина в очите, е нещо революционно за времето си, и Есме отстоява своята позиция, дори става автор на лексикографски труд със заглавие "Женски думи и техните значения"; отпечатан, уви, в тираж само три екземпляра. Докато суфражетките се борят за равни права на жените, Есме защитава правата на "женските" думи, и като ги съхранява, тя засвидетелства уважение и запазва спомена за всички онези гласове, лица и усмивки, за всички майки и дъщери, които са ги изговаряли. Думите от живата реч, пълноценни и звучни, ценни по свой начин и достойни да бъдат запазени за следващите поколения като част от речниковия състав на всеки език.
Но макар и предубедено и пълно с недостатъци, първото издание на Оксфордския речник е изключително постижение за времето си, и настоящият роман е истински словесен паметник на неговите създатели.
Несъмнено преводът на "Речник на изгубените думи" е бил истинско приключение за преводачката Светлозара Лесева и тя заслужава признание за блестящия начин, по който се е справила с изпитанията. Получил се е удивително увлекателен, информативен и трогателен роман за служенето на думите, за всеотдайността и любовта към хората, езика и живота.
