"Соленият път", Рейнър Уин
превод Анна Орешкова, издателство "Сиела"
Между красивите корици на тази автобиографична книга се крие трудната, често дори мъчителна история за едно пътешествие. Рей и съпругът ѝ Мот стават жертва на несправедливата съдебна система и на свой „приятел“, който им отнема всички средства за препитание, дома, бизнеса и спестяванията. В този момент идва и още по-тежък житейски удар – разбират, че хроничните болки в рамото на Мот се дължат на необратима и смъртоносна дегенеративна болест.
Какво им остава? „Бяхме напрегнати, уплашени, бездомни, дебели и умиращи, но ако успеехме да направим тази първа крачка, поне щяхме да се сдобием с посока и цел.“
Само с няколко лири в джоба те тръгват на пътешествие по югозападното крайбрежие на Англия. Неподготвени, зле оборудвани и съсипани физически, на неподходяща за подобни приключения възраст – 50+, те изминават над 1000 километра. Преживяват глад, жега и студ, неведнъж са на ръба на изтощението заради умора, болести и обезводняване. Наред с това обаче се докосват до истинския, неподправен живот сред дивата природа, срещат най-различни хора, опознават както грубостта и недоверието, така и щедростта и топлотата.
„Соленият път“ може да се чете като пътепис и дори пътеводител за всеки ентусиаст, решил да поеме по Югозападния маршрут. В същото време романът засяга един изключително остър социален проблем, особено наболял в Англия – бездомничеството. Срещу него никой не е застрахован и всеки може да изпадне в такава беда. От една страна, има статистика, която обаче е невярна и силно омаловажава числеността на бездомниците. По неофициални данни, към днешна дата в Англия без покрив и подслон дълготрайно оцеляват над 280 хиляди семейства. Още от 16 век има закони за скитниците, но те са рестриктивни: всеки, който няма дом, следва да бъде глобяван и арестуван, ако стои на улица, път, пейка, тротоар, морава и т.н. Мерките за премахване на бездомничеството са едва ли не мерки за премахване на самите бездомници. Стига се дотам, че дори кухните за бедни са извън закона.
В тази ситуация много ярко си проличава колко важно е с какви думи наричаме нещата. Когато Рей и Мот кажат на случайно срещнатите си спътници, че пътуват по крайбрежието по свое желание, защото имат свободно време и осъществяват мечтата си, това буди възхищение. Когато кажат, че са пътешественици по принуда, защото са останали бездомни, реакцията е коренно различна. За мнозинството „бездомник“ означава престъпник, наркоман, алкохолик и изобщо негодник. Това самодоволство и лицемерие е обяснимо, но трудно поносимо, когато се окажеш от губещата страна.
Точно затова е важно по темата да се пише, да се говори, да се потърси социална подкрепа и застъпничество. За същия проблем се обръща към своята аудитория и знаменитият детски писател Дейвид Уолямс в романа „Господин Смръдльо“ (2016, изд. „Дуо Дизайн“). Емпатията се възпитава още от детска възраст, а и никой не е застрахован от беди и нещастия. В крайна сметка, „цивилизацията съществува само за онези, които могат да си позволят да я населяват… човек може да се почувства отдалечен от света навсякъде, ако няма покрив над главата си и джобовете му са празни.“
Докато пътуват по своя предначертан маршрут, Рей и Мот имат и възходи, и сривове. Понякога британският климат им подарява прекрасни часове, изпълнени с топлина и свежест. Те откриват солените къпини в края на лятото и неохотното, невероятно щастие в миговете точно след крайното отчаяние. По най-трудния начин осъзнават, че домът не е място, а човек, и докато са заедно, не са изгубени. В душите им се прокрадва по-мек, нов сезон на приемане на действителността. През своето скиталчество те усещат какво е да си част от природата и какъв е истинският вкус на свободата.
„Можехме да спрем до тук, но нямахме нищо за губене и имахме всевъзможни причини да продължим да вървим. Тук бяхме свободни: брулеха ни стихиите, гладувахме, уморявахме се, студувахме, но се чувствахме свободни… Тук все още имахме власт над живота си, над последиците от решенията си, над съдбата си.“
През декември 2024 година излезе на екран филм по книгата - The Salt Path, с режисьор Мериън Елиът. Главните роли са поверени на Джилиън Андерсън и Джейсън Айзък.
