"Да бди над нея", Жан-Батист Андреа
превод Валентина Бояджиева, издателство "Ориндж"
Някой чете художествена литература за научно-изследователски и академични цели. Друг – за да бъде на гребена на модерната вълна и да се изказва за всяка нашумяла книга (впрочем отдавна ни е ясно, че за някои от изказващите се прочитът на съответната книга не е задължително условие). Има специалисти, които са отдали много от времето си, за да се задълбочат в конкретна тема, тенденция или национална литература и оценяват детайли, които лаикът дори няма да забележи. Има журита, които са прочели десетки томове и са отбрали най-доброто измежду номинираните съответната година, като са търсили най-новаторските, експериментални и авангардни гласове.
За скромния читател, който чете за лично удоволствие в своя дом, понякога най-модерните четива остават неразбираеми. Може един автор да е постигнал сияйни висоти в стила, но образите и посланията му да са твърде специфични. Може даден роман да е очевидната съвременна класика, но читателят да го регистрира за сведение, дори да го изчете, без да се свърже лично и да изпита наслада.
Днес ние бързаме да ви препоръчаме един нов роман, оценен и от критиците, и от любителите на вълнуващи и увлекателни четива. Награден с "Гонкур" през 2023-та, "Да бди над нея" е четвъртият роман на Жан-Батист Андреа. Освен че пише художествена проза, авторът има кариера като сценарист и режисьор и натрупаният в киното опит се усеща в динамиката на историята, в майсторските преходи между отделните епизоди, монтирани така, че да предизвикат фантазията на читателя и да не позволят нито страница да остане без ярка случка, сблъсък между герои или природна картина, будеща копнеж.
Историята на главния персонаж Микеланджело (Мимо) Виталиани е неотделимо свързана с историята на Италия през почти целия ХХ век – от раждането на Мимо през 1908-а до оттеглянето му през 1946-а в манастира "Ла Сакра" – да, същата обител, в която се развива действието в "Името на розата" – и до смъртта му през 1986 година. Това е период на драматични сътресения в италианското общество. Войните, политиката, мафията, бедността и бохемският живот в градовете – във всичко има вложена толкова много страст, че общата атмосфера е колкото средиземноморска, толкова и напомняща за горещия природен и обществен климат в някоя латиноамериканска държава. Ах, Италия! Изкуство и природа, католически мистерии, обеднели аристократи, шумни фамилии, майки светици и забранена любов. Тоскански портокали и свещени извори. Всичко това – пресъздадено с толкова сочен и вкусен език, че дъхът ти спира. "Сега не беше зима, а пролет, и когато слязох от влака, впечатлението беше съвсем различно. Флоренция беше съблазняваща и притворно срамежлива. Преструваше се, че не иска да се отдаде, а в същото време приканваше с фини подсказки – залез, открехната врата, потъване в улиците й. Рим ми беше приятел. Но във Флоренция бях влюбен."
Мимо Виталиани се вписва в незабравимата литературна поредица от гении, белязани с физическа особеност, немощ или липса, и това е само един от мотивите да го поставим на една обща висока лавица заедно с романи като "Тенекиеният барабан" на Гюнтер Грас и "Парфюмът" на Патрик Зюскинд. Но специалното тук е, че Мимо е гениален по градивен начин – той е скулптор, чието ваяние го отвежда опасно близо до божественото. Болезнено ниският му ръст е неговата очевидна слабост, която го откроява и амбицира да стане нещо повече, да постигне по-висока цел. А най-висшето, съвършено и необикновено същество, към което той се стреми още от детските си години, е неговата приятелка Виола.
Темата за равенството на жените в едно затворено патриархално общество избухва в романа. Изключителните способности, които не могат да бъдат проявени и реализирани, се превръщат в проблем, в травма, и тя няма как да бъде излекувана. Всемогъщата Виола, която е гениална по свой начин – не забравя нищо, което е прочела; умее да се преобразява в мечка, чува гласовете на мъртвите и може да лети – постепенно става инвалид, луда, вещица, и дори по-лошо – макар и само за кратко, перфектна домакиня. Сложните, драматични отношения между бедния сирак и богатата наследница се развиват с красота, интимност и лутания към невъзможни, неосъществими стремежи и идеали. Съвършената, невинна любовна история на Мимо и Виола е едно от най-прекрасните четива, които можем да си подарим.
Търсенията на твореца, отношенията му с парите, властта и политиката, унижението и славата, другарството и верността, докосването до Бога – всички тези високи теми са разкрити през разказа за живота на интересни, неповторими личности, привлекателни и достойни за обичта ни. Оставаме с горещото желание колкото може по-скоро на имаме възможност да прочетем и другите романи на Жан-Батист Андреа, а също да видим и достойна екранизация на "Да бди над нея" в някой близък ден.
