"Верно на оригиналот", Николай Бойков
издателство "Жанет 45"
Безстрашен в потока на улиците, в самота, но и в нещо като постоянна готовност за влюбване – в езика, в смокинята, в хлебчето или в някое стихотворение. („Щурци защурчаха, мац-мац, загальовничих.“) Всички предмети, къщи и хора звучат цялостно, като приказка, чиито думи не се разбират поотделно, но целостта му сама се превежда на свой език.
Вдъхновяващо и съвсем обикновено описание на дните, книгите в книжарниците, храната в кухнята, съдовете върху плота. Те изпълват цялото време, плътно от събуждане до заспиване, а за превеждането и писането почти не се говори, както не говорим за дишането си, освен в моментите, когато то стане трудно или си помислим, че ще спре съвсем.
Рецептите, описвани сладокусно, спазени точно или пък с апетитни отклонения; изследователския жар да се пробва юфката с всякакви добавки и при различни температури, даже и след като се "амортизира". Списъците с покупки от Зелен пазар.
По същия начин, лакомо и ненаситно – с думите, записани на стена, на касова бележка, на книга. Примесите с думи от разни езици – местният заплашва да преобладае – и заразителният възторг от изрази и вкусове.
Къкри предчувствието за стихотворение, на което така и не идва ред, или е дошъл и сме го усвоили, без да забележим.
Търпението да говори с всеки, щом го заговорят; и самотата на кристалче каменна сол, което се разтваря в града, а градът е понякога нов, но никога чужд. Град, в който той е гост, и то желан.
Уважително любопитство, неназована печал. "Мракът блика от отвореното подземие." Липсата на всякакво съмнение, че принадлежи на местата и на хората, при все незначителното обстоятелство, че е тук за кратко.
Кръстопътища и въртопи от жанрове, поезията се пресича с кратка проза, в тетрадката с рецепти има място за къс квартален пътепис, дневникът е кацнал върху летящото килимче на пощенската картичка, древногръцкият хор на графитите коментира каквото се е случило и каквото никога няма да стане.
При цялото разнообразие, които човек може да открие в книгата, тя е цялостна и единна, защото е обвита в любовно сияние. Тя е трепетна и внимателна към преводите, към оригиналите, към историите около работата с думите и устремено търси пътища към другия.
"…Да, това те вълнува.
Животът лека-полека,
смъртта лека-полека,
чудото на живота и на смъртта лека-полека.
Любовта в живота и в смъртта лека-полека.
Лека-полеката лекота в свободата
да не правиш компромиси…".
