Медия без
политическа реклама

"Не е река", пламтящата джунгла на самия живот

Роман финалист за международния "Букър" за 2024 г. в кристален превод на български

05 Яну. 2025

"Не е река", Селва Алмада

превод Калоян Игнатовски, издателство "Аквариус"

Има загуби, които съществуват вечно. Прииждат като ехо от бъдещето, разкъсват тъканта на съня, присъстват в предчувствия и съновидения далеч преди да са се случили. Когато дойде мигът им, той изрязва като с ножица дупка в реалността. Ненужни и глупави, по нелепа случайност, като необяснимо и излишно зло, самият момент не може да се възприеме, няма как да се осъзнае. И после пулсира като спомен. Шумове, осезания и гледки го повтарят непрестанно. Няма видима причинно-следствена връзка; няма конкретна вина за изкупване и затова няма надежда за изкупление.

Докато читателят си пробива път през словесната тъкан на романа "Не е река", тъй както мъжете си пробиват път през гората, внушението е толкова плътно и ярко, че погледът скача от дума на дума и зад буквите се провиждат растения, очи на хищници, влага и късчета небе с по някоя звезда. Книгата е тънка, историята – отрязък истина, обособен остров сред реката.

Преводът е кристален и го разбираме не след педантично сравнение с оригинала, а заради необичайното и все пак естествено, убедително звучене на българския език тук. Синтаксисът, граматиката и пунктуацията са вдигнали ръце от правилата и са се запретнали да построят загадъчен, пламтящ, прогизнал нов свят. Калоян Игнатовски е успял с български думи да построи джунгла, да пробие дупчици в ламаринения покрив, да изрази усещането за дългите коси на момичетата, за връхчетата им като пера на птици. В елиптичните изречения, най-често оставени без сказуемо, твърденията падат тежко като камъни; смисълът им прелива над ръбовете на фразата.

Неяснота и двойственост, напиращ живот и още по-могъщо напираща смърт, младост и братство, жени и мъже, които не спират да се нараняват, а пламъците на гнева им заплашват да обхванат покриви, стени и живи хора.

Изживяването е толкова интензивно, че историята, която е на повърхността – по-малко от две денонощия, прекарани в риболов, пиене на бира и танци – се разраства във всички посоки, и към миналото, и към отвъдното.

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

книги, Мария Донева