„Гордън и Тапира“, текст и илюстрации Себастиан Мешенмьозер

превод Калина Иванова, изд. „Точица“

Гордън и Тапира са съквартиранти.

Всеки от тях си има своя стая.

Кухнята, банята и тоалетната са общи, но, освен тях, двамата нямат нищо общо помежду си.

Гордън е елегантен перфекционист, който обича студа и реда.

Тапира е обожава да си стои на влажно и на топло, стаята му прилича на джунгла с безброй растения, кряскащи птици и един вечен гост хипопотам, който постоянно кисне в банята.

Гордън и Тапира по принцип са приятели, но във всекидневието постоянно си пречат. Пингвинът се мисли за идеален, но отпадъците от рибната му диета наистина здравата миришат.

Това е непоносимо!

И двамата са вбесени и огорчени.

Как би могла да продължи историята? Да се обиждат, да си погаждат номерца, да се сбият, да намесят приятелите си и конфликтът да се разрасне?

След голяма караница, предизвикана от липсата на тоалетна хартия (който е съжителствал с други хора, знае колко е вбесяващо това!), Гордън изчезва.

Къде е? Няма го у дома. Не отива на работа. Съквартирантите са и колеги – работят в зоопарка. Леле, ако се скарат завинаги, това ще им отрови и служебните отношения.

И все пак, къде е Гордън? Тапира усеща, че пингвинът му липсва, той се тревожи за него, търси го – значи все пак го обича. 

За да спасят приятелството си, те трябва да се разделят.

Във всяка връзка има нужда от зачитане на личното пространство, от дистанция, от лична свобода, в която всеки да бъде себе си, без да смущава околните и без да се налага да променя своите навици.

Близките ни не се държат дразнещо нарочно. Ние просто сме различни. Когато отстъпим крачка назад, можем да спрем да се втренчваме в недостатъците на другия, а да го видим целия, с всичките му достойнства и особености, и да си спомним защо го обичаме толкова много.

„Гордън и Тапира“ е книга за любовните взаимоотношения, за връзките в семейството, за колегите и съседите ни.

Освен това, разбира се, е прекрасна книга за малки деца – с очарователни рисунки, ярки герои, ситуации, които всеки от нас познава и поука – кой каквато си намери.