Сред личностите, които заемат значимо място в развитието на българското общество, се откроява Михаил Петров Арнаудов (1878-1978). Неговите изяви като учен енциклопедист в сферата на образованието, науката и културата и до днес остават незабравими.
Той е родом от Русе. Коренът на баща му е от Македония, а в дунавския град се занимава с търговия на зърнени храни. Когато Михаил е на 8 години, умира майка му. Получава средно образование в престижната Русенска мъжка гимназия "Княз Борис". Още тогава у него се поражда влечение към хуманитарните дисциплини - история, литература и география. Познавателните му страсти се засилват, когато се записва във Висшето училище в София, специалност славянска филология. С интерес слуша лекции при младите преподаватели, а по-късно известни професори Иван Шишманов, Любомир Милетич, Александър Теодоров - Балан и др. Публикува първите си научни статии. Дипломира се блестящо и споменатите учени го насочват да продължи учебните си занимания в Германия.
Даровитият студент се вслушва в техните препоръки и заминава за Лайпциг, а след това и за Берлин. В Германия престоява от 1898 до 1900 г. В престижните местни университети слуша лекции по народопсихология, староиндийски и литовски език, индийска, руска и полска литература. Завръща се за кратко в България и се подвизава като учител във Видин и София. Попада сред елита на българските писатели в литературния кръг "Мисъл". През 1903 г. заминава за Прага, за да положи докторски изпит по славянска и индийска филология и философия. На следващата година защитава докторат на тема "Българските народни приказки".
Полученият научен ценз дава възможност на Арнаудов да постави начало на своята забележителна кариера. Тя се развива съобразно изказаната от него мисъл: "Когато човек обича работата си и съзнава това, което може да изтъкне България пред света в едно или друго отношение, той не скъпи ни време, ни труд".
Първоначално е гимназиален учител и поддиректор на Народната библиотека. През 1908 г. е избран за редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Набелязва и разработва мащабна преподавателска програма, която е поднесена на студентите с невероятна ерудиция. Тя включва лекции за литературата и културата на древна Индия, върху принципите на литературната наука и литературната критика, за българския и световния фолклор, творчеството на Гьоте и др.
Интересът към словото на Арнаудов е огромен
и аудиториите винаги са препълнени.
Михаил Арнаудов продължа и своите стъпки към професионално усъвършенстване. През 1910 г. е командирован за няколко месеца в Париж, а в края на годината пребивава и в Лондон. В тези изявени европейски столици той прекарва по-голяма част от времето си в библиотеката на Сорбоната и в читалните на Британския музей. Учи усилено английски език. В Париж се среща с Пейо Яворов и го подкрепя да завърши пиесата "В полите на Витоша".
В началото на 1911 г. Арнаудов отново започва да чете лекции в "Алма Матер". Страстта му към фолклорните изследвания получава нов импулс. Запознава се с бъдещата си съпруга Стефанка, с която сключва брак през 1915 г. Раждат им се три деца. Университетската му дейност навлиза в нов етап. От 1914 г. е избран за извънреден професор, а от 1919 г. за редовен професор. Заема и административни длъжности. През 1921-1922 г. е декан на Историко-филологическия факултет, а в периода 1935-1936 г. е ректор на висшето учебно заведение. Ръководи катедрата по сравнителна литературна история (1928-1944). Приема и поста директор на Народния театър (1926-1928). Председател е на Писателския съюз, започва издаването на сп. "Българска мисъл". Преди 100 години (1923) е сред инициаторите за учредяването на Македонския научен институт. От 1918 г. е дописен член на Българската академия на науките, а от 1929 г. вече е академик. Участва и в сбирките на масонската ложа "Светлина". Избиран е за член на Украинската академия на науките и на Унгарската литературна академия "Петьофи".
Преподавателските изяви не откъсват Арнаудов от научните му интереси. Той е един от най-значителните представители на българското литературознание, фолклористика и етнография.
Посвещава седем десетилетия
на изследователска и популяризаторска дейност. Негови съвременници си спомнят, че всяка сутрин към 9 часа започвал да пише с перодръжка, облечен в строг официален костюм. Проучва проблемите на Възраждането и живота на неговите най-видни представители - Г. С. Раковски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Любен Каравелов и др. Обект на неговото внимание са творчеството и битието на писатели като Йохан Гьоте, Александър Пушкин, Хенрик Сенкевич, Шандор Петьофи и др.
Любима област на изследователските занимания на Михаил Арнаудов е народното творчество. Още като младеж придружава баща си в търговските му обиколки из Северна България и се запознава отблизо с бита и душевността на селяните, влиза в непосредствен досег със самите създатели на народното поетично творчество. Вече като утвърден учен събира материали за българския фолклор, народни умотворения, обичаи и вярвания. Проучва приказки, легенди и празници. Издава "Студии върху български обреди и легенди" (1912), "Сборник с български народни приказки" (1905), "Фолклор от Еленско" (1913), "Очерки по българския фолклор" (1934) и др. Изучава дейността на отделни фолклористи като братя Миладинови. Под редакцията на Арнаудов са обнародвани съчиненията на Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Георги Раковски, Христо Ботев, Иван Вазов и др. Автор е и на трудове, свързани с миналото на научни организации и институти - "История на Софийски университет "Св. Климент Охридски" през първото му полустолетие 1888-1938", "Българското книжовно дружество в Браила" и др.
По време на Втората световна война Михаил Арнаудов решава да се включи в политическия живот на България. Избран е за министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов (1 юни - 2 септември 1944 г.). Последиците от тази необичайна стъпка са фатални. След преврата на 9 септември 1944 г. е арестуван и отстранен от академичните си длъжности.
Попада под ударите на Народния съд.
На следващата година е осъден на доживотен строг тъмничен затвор. Известни родни интелектуалци пишат писмо до регентите, министъра на правосъдието и Националния комитет на Отечествения фронт с молба Арнаудов да бъде амнистиран. Аргументират се с неговите значими научни, обществени и преподавателски приноси. Ала този жест не дава резултат. Той престоява в затворническата килия две и половина години. Дори и в тези неприятни условия зад решетките продължава научните си занимания и твори различни авторски материали. По този повод съкилийникът му Вергил Димов си спомня: "Той бе упорит, неумолим работник, четеше, пишеше, наведен над малката масичка с парче обикновен молив, скрито по джобовете му...". През 1947 г. е издаден указ за помилване и Арнаудов е освободен. Получава разрешение от комунистическия режим да продължи да публикува своите творения. С решение на Министерския съвет от 1960 г. имуществото му е възстановено, а през 1996 г. Върховният съд отменя присъдата. Вдъхновеният творец умира на преклонна възраст, броени месеци преди да навърши 100 години. А неговите почитатели и родната общественост го изпращат с почести и тържествени благодарности за невероятните му заслуги към отечеството.
