През 2010 г. ЮНЕСКО включи средиземноморската диета в списъка на нематериалното културно наследство. Дълги години тя е един от безспорните бази за здравословно хранене. Но парадоксът е, че много от популяризаторите ѝ отдавна са се отказали от първоначалните ѝ принципи. Днес под разтегливото определение „средиземноморска диета“ могат да попаднат почти всички италиански продукти – дори и тези, чиято полза за здравето е съмнителна. А диетата вече се свързва със случаи на затлъстяване. "Политико" се вглежда в митовете и фактите за този популярен начин на хранене.
Откриват я американците
Колкото и странно да звучи, историята на средиземноморската диета започва не в Италия, а в САЩ. През 50-те години на миналия век диетологът Ансел Кийс изследва причините за необичайно високата смъртност сред мъжете от средната класа. Предположението му е, че сърдечно-съдовите заболявания при сънародниците му се развиват заради прекомерното съдържание на наситени мазнини в храната. В същото време негов колега му разказва, че жителите на Неапол и околностите му почти не страдат от инфаркт и живеят по-дълго от по-заможните и благополучни жители на Средния Запад в САЩ.
Кийс и съпругата му Маргарет, биохимик, заминават за южна Италия. В продължение на три години те изследват хранителните навици на 35 местни семейства, като проследяват теглото им и нивата на холестерол. Така откриват, че италианците по-рядко страдат от исхемична болест на сърцето, онкологични и невродегенеративни заболявания. Според тях това се дължи на традиционния начин на хранене, наречен cucina povera (кухня на бедните). Хората там ползват само местни продукти, приготвени по стари рецепти.
През 1955 г. на среща на експерти от Световната здравна организация (СЗО) в Женева Кийс представя резултатите от своето изследване. Той предполага, че „средиземноморският“ начин на хранене – състоящ се една трета от зърнени култури, една трета от плодове и зеленчуци, една пета от вино, една десета от животински протеини и зехтин, с минимално съдържание на сол и захар – предпазва италианците от сърдечно-съдови заболявания. Обратно, диетата с високо съдържание на животински мазнини увеличава риска от такива болести.
През втората половина на 50-те години Кийс започва още по-мащабно изследване – анализира хранителните навици на 12 000 мъже в седем държави. Резултатите потвърждават първоначалните му изводи и го правят световноизвестен в сферата на диетологията. Броят на инфарктите в този период значително намалява, а мнозина смятат, че това е пряко следствие от хранителния модел, предложен от Кийс. Италианските продукти бързо стават популярни в цял свят.
Но не всички вярват, че начинът на хранене, който Кийс популяризира, всъщност е този, който исторически са следвали жителите на Южна Италия. Според историка от Университета в Парма и автор на книгата „Италианска кухня не съществува“ Алберто Гранди, в действителност през 50-те години на XX в. в Южна Италия хората са се хранели оскъдно и често гладували. Така че идеализираната картина, описана от Кийс, няма много общо с реалността.
„Италианците никога не са практикували средиземноморската диета – казва Гранди в интервю за Politico. – Целта на Кийс е била да накара американците да се хранят по-здравословно. Затова той сам измисля идеалния хранителен режим.“
С други думи, произходът на средиземноморската диета остава неясен. А тази двусмисленост е в полза на мнозина – в крайна сметка именно тя изиграва решаваща роля в превръщането на обикновената селска кухня в модерен бранд на масовия пазар, какъвто познаваме днес.
Италианците също страдат от затлъстяване
Според изследователя на историята на Италия Джон Дики, заможните жители на Северна Италия първоначално се подигравали на идеята на Кийс да подражава на начина на живот на бедния юг. Въпреки това, индустриализацията през 60-те години, сблъсъците между неофашистите и ултралевите през 70-те, последиците от енергийната криза през 1973–1974 г. и други сътресения ги накарали да се обърнат към миналото – макар и митологизирано.
Допълнително "американизацията" събужда носталгия по селото. В отговор на откриването на McDonald's в центъра на Рим през 1986 г. в Италия се зараржда движението slow food („бавно хранене“). Неговите привърженици се противопоставят на „банализирането на храната“ и призовават към съхраняване на местните гастрономически традиции.
С времето предимствата на средиземноморската диета са оценени и от производителите: компаниите забелязали, че продажбите на всеки продукт нарастват, ако той бъде представен като част от „идеалния“ хранителен режим. Така през 90-те години самото разбиране за това какво включва средиземноморската диета започва да се размива – например, в медиите към нея все по-често били причислявани месото, вината, сирената.
Положението се влошава през 2010 г., когато средиземноморската диета е призната от ЮНЕСКО за част от културното наследство. Това още повече я отдалечава от първоначалния замисъл и това може да се проследи даже по икономическата статистика.
През 2010 г. аграрният износ на Италия възлиза на 27 милиарда евро, като най-големи приходи носят продажбите на пресни плодове и зеленчуци. През 2024 г. балансът се променя: италианският агроизнос нараства до 70 милиарда евро, но най-големият дял от тази сума идва от продажбата на вино (8 млрд. евро), тестени изделия и продукти от брашно (7 млрд. евро), млечни продукти (6 млрд. евро) и преработени зеленчуци (например доматени сосове).
Много от тези продукти първоначално не са били част от средиземноморската диета и, освен това, не са предназначени за редовна консумация (например алкохол, преработено месо и сосове). Въпреки това днес именно те се консумират ежедневно от мнозина, които смятат, че следват средиземноморския хранителен режим. Това от своя страна може да доведе до затлъстяване и да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания – тези, които „идеалният режим“ на Кийс първоначално е трябвало да предотврати.
Превръщането на средиземноморската диета в маркетинг стратегия се отразява и на здравето на самите италианци. Според данни на СЗО, в периода 2022–2024 г. Италия заема второ място в Европа по брой деца на възраст между 7 и 9 години със затлъстяване, отстъпвайки само на Кипър. Наднорменото тегло засяга и възрастното население в южните региони на страната (въпреки че сред възрастните Италия се представя значително по-добре в сравнение с останалата част от Европа).
Политически борби
Лидерът на дясната партия „Братя на Италия“ и министър-председател на Италия Джорджа Мелони още преди да встъпи в длъжност критикуваше стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“. Инициаторите на проекта се стремят да разработят хранителен режим за ЕС, базиран предимно на растителни продукти. Това би позволило да се намалят парниковите емисии, значителна част от които произхождат от животновъдството.
В изказване пред Европейския парламент през 2021 г. Мелони обвини Брюксел, че провежда дискриминационна политика спрямо производителите на месо.
Лидерът на италианските десни реагира негативно и на инициативата на Европейската комисия за въвеждане на общоевропейска система за маркировка на храните Nutri-Score (по същество това е рейтинг за хранителна стойност). Разработената във Франция система предвиждаше етикети за нива на здравословност - зелен цвят и буква A – за най-здравословните храни, а червен цвят и буква E – за най-вредните.
Мелони заяви, че системата занижава рейтинга на италианските продукти и завишава този на френските. Един от аргументите ѝ беше, че Nutri-Score противоречи на принципите на средиземноморската диета, която е популярна и уважавана в цял свят. Тези претенции се оказаха достатъчни, за да бъде проектът спрян.
По-късно Мелони и нейните поддръжници използваха същата реторика, когато Европейската комисия предложи да се поставят предупреждения върху алкохолните продукти за повишения риск от онкологични заболявания. Под влиянието на италианските консерватори инициативата беше отменена. А когато ирландските власти все пак решиха да поставят подобни етикети върху алкохолните напитки, италианският външен министър Антонио Таяни ги обвини в атака срещу средиземноморската диета.
„Средиземноморската диета е ключова част от нашата икономика“, заяви Таяни през януари 2023 г. „Освен това тя е част от нашата идентичност. Нашата идентичност не може да бъде изопачена. Имаме право да защитаваме нашата икономическа система“.
Съпругът на сестрата на Мелони и министър на земеделието Франческо Лолобриджида също разкритикува ЕС за популяризирането на растителното месо. Опитите за въвеждане на алтернативни протеини той нарече „заплаха за здравето, екологията, работните места, европейската идентичност, културата и цивилизацията“.
Значителна част от италианците, независимо от политическите им възгледи, споделят реториката на властите. Те смятат, че основната причина за затлъстяването и другите здравословни проблеми не е превръщането на средиземноморската диета в популистки лозунг, а намесата на чуждестранни корпорации.
