Медия без
политическа реклама

8 промени за добро здраве през новата година

Всяка от тях може да добави години към живота

01 Яну. 2025
Pixabay

Голяма част от обещанията, които човек си дава за новата година, са свързани със здравето - ще намалим алкохола, ще спрем цигарите, ще ядем по-малко боклуци. Често обаче обещанията си остават неизпълнени. В следващите редове ви предлагаме стимул да не ги забравяте - всяка положителна промяна може да добави години към живота, показват научни наблюдения.

Ако на 40-годишна възраст направите осем промени към по-здравословен живот, то може да добавите до 24 години живот. Ако пък започнете на 50 г., то резултатът може да е 21 години в повече. Не е късно и на 60 - в пълен комплект, промените ще добавят до 18 г. Това показва големия проект за изследване здравето на военните ветерани в САЩ, в който участват 720 000 души. Звучи много различно от средностатистическата извадка, но всъщност представлява доста разнообразна селекция от мъже и жени на възраст от 40 до 99 г.

Има един 20-годишен период, в който човек може да започне да въвежда тези промени в живота си, било то наведнъж или постепенно, обясняват учените, водещи изследването. Положителните резултати се наблюдават дори при хора с хронични проблеми като диабет тип 2, висок холестерол, рак, прекаран инсулт и т.н.

Писали сме много пъти какви трябва да бъдат тези промени - повече движение и фитнес, здравословно хранене, контрол на стреса, пълноценен сън, положителни взаимоотношения, отказване на цигарите, намаляване на алкохола. Колкото по-рано започне човек, дори със съвсем малки промени през 40-те, 50-те, 60-те си години, пак ще е от полза - това са съвсем постижими неща за всеки от нас.

Всяка промяна надгражда предходната. За един мъж на 40 г. например само един от тези навици може да добави 4,5 г. към живота. Добавянето на втора положителна промяна увеличава годините в плюс със седем, а три промени удължават живота с 8,6 години. При въвеждането на пълен набор от промени продължителността на живота може да се увеличи с почти четвърт век. Сходни са наблюденията и при жените. При тях една промяна добавя 3,5 години, два здравословни навика носят осем години, три - 12,6 г., а всички накуп дават 22,6 години допълнителен живот.

 

1. Движение, движение, движение

Най-огромна промяна за здравето оказва физическата активност. Упражненията, фитнесът, бягането, ходенето могат да доведат до 46% намаление на риска от смърт поради заболяване. Писали сме многократно за необходимостта да се движим - всяко физическо усилие е полезно, но колкото повече ни задъхва, толкова по-добре.

Дори 5000 крачки на ден са от полза, а благотворното влияние на разходката достига своя максимум някъде около 7500 крачки. Според Националната здравна система на Великобритания дори 10 минути ходене пеш на ден има полза, стига обаче да не е прекалено бавно. При ходенето пеш използваме над 50% от мускулите си, освен това ползите са налице дори при умерено темпо - около 5 км на час, варират от сърдечносъдовото ни здраве като кръвно налягане, до по-добър глюкозен метаболизъм, мускулно-скелетен тонус и душевно състояние.

Ако пък искаме да свалим килограми, то в последните дни излезе научен преглед на 116 клинични наблюдения за въздействието на физическите упражнения върху хора с проблемно тегло. Той показва, че трябва да положим усилия за поне 150 минути седмично аеробни упражнения с умерен интензитет, за да постигнем значителна загуба на тегло. За хора с наднормено тегло това означава да свалят в рамките на три месеца 5% от килограмите си.

 

2. Никога не е късно да спрем цигарите

Ако човек никога не е пушил, то рискът от преждевременна смърт при него е 29% по-нисък. Но когато и да спрем цигарите, няма да е късно и ползите за здравето са огромни. Припомняме последната публикация по тази тема - според най-новите изследвания една цигара отнема 17 минути живот за мъжете и 22 минути за жените. Ако един пушач, който пуши средно по десет цигари на ден, спре пушенето днес, още на 8 януари ще е предотвратил загубата на цял ден живот. До 5 февруари ще е "спечелил" една седмица живот от ужасния навик, а до 5 август вече ще има един месец повече. До края на годината спасените дни ще са достигнали 50, установява изследването.

 

3. За стреса - без стрес

Намаляването на стреса понижава риска от преждевременна смърт с 22%. Стресът е винаги на мода, но едно изследване дава много любопитни резултати - колкото повече вярваме, че стресът е пагубен, толкова повече вреди ни нанася той. И нещо неочаквано - хората, които декларират високи нива на стрес, но не се тревожат от тях, имат по-добро здраве не само в сравнение с първата група, но и с тези хора, които почти нямат стрес в живота си. С други думи - убива ни не стресът, а стресът в комбинация с убеждението, че той е пагубен за нас.

 

4. Повече растителни храни на трапезата

Растителната диета повишава вероятността за дълъг живот с 21%. Но това съвсем не означава задължително да се спазва вегетарианска или веганска диета. Достатъчно е да се поддържа добър баланс и менюто ни да изобилства с плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, полезни мазнини, зеленолистни зеленчуци. Пишем често за основните правила на здравословното хранене - по-малко захар и сол, заобикаляне на ултрапреработени храни като чипс, бисквити и пр., разнообразие.

https://www.segabg.com/node/215323

 

5. Алкохол - само в минимални количества

Учените непрекъснато спорят дали една чаша вино е полезна за сърцето или не е. Тези дни отново излезе ново изследване, според което половин до една чаша вино на ден все пак е полезна за сърцето. Много учени критикуваха публикациите - новата научна линия е, че няма безопасно количество алкохол. По въпроса за напиванията обаче няма никакъв спор - прекаляването с алкохола, дори да не е всеки ден, е вредно. Въздържането от прекомерно пиене намалява риска от преждевременна смърт с 19%. Така че една чаша вино може - но не всеки ден, и без да води до втора чаша.

 

6. Пълноценният сън е постижим

Безсънието допълнително се усложнява от непрекъснатото ни стоене пред екрана на телефона, компютъра, таблета. Пълноценният сън от поне седем часа на нощ намалява риска от преждевременна смърт с 18%, така че задължително влиза в усилията ни да подобрим здравето си. Важно е не само колко часа спим, но и в кои часове си лягаме - естественото време за лягане е 21:30 - 22 ч.

Сънят на човека не е едни непрекъснати осем часа и няма нужда от жеги, пълнолуние или нещо друго, за да установим това. Разбира се, доста е неприятно да се събудим в 3 през нощта и да започнем да се тревожим за всичко от утрешните служебни срещи до климатичните промени.

 

7. Положителните отношения с хората са важни

Те понякога изглеждат непостижими - всеки на улицата, в офиса и вкъщи често е нервен и избухлив. Но положителните взаимоотношения увеличават живота с 5%. Самотата и изолацията, особено сред възрастните хора, са съвременна епидемия. 5% може би изглежда като да не си струва усилията, но всъщност дори една добра дума или жест и малко помощ могат много да променят усещането ни за враждебна среда.

 

8. По-малко време пред екрана, повече - сред природата

2024 г. беше преломна година в отношението ни към цифровите устройства - все повече държави излизат с официални препоръки да не се допуска употребата на таблети и телефони от най-малките, а за по-големите деца силно да се ограничи. Много изследвания сочат, че прекомерното висене в социалните мрежи и пред екрана влошава концентрацията, води до депресия, проблеми с очите, паметта и т.н. И обратно - времето сред природата, дори природата да са само дърветата в Борисовата градина, подобрява настроението, ускорява възстановяването от стреса, прави ни по-добри, с повече усещане за общност.

Не е препоръчително бебетата да имат достъп до екрани на телефони, телевизори и други електронни устройства. За малки деца е добре престоят им пред тях да е до един час, а за по-големите деца - до два часа извън учебната дейност и другите образователни занимания.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Ключови думи:

здравословен живот