Убийството на Джордж Флойд от бял полицай в Минеаполис стана повод за масови протести в множество американски градове (та и в Европа), съпроводени от стряскаща вълна на насилие и безредици. На пръв поглед това дори може да се стори асиметрично - как така пламва цяла велика държава заради едно убийство? Наистина, отвратително садистично убийство, извършено от униформен пред очите на целия свят. Но ако питаме Тръмп, това е просто един инцидент, неприятна история, не си струва гражданското недоволство. 

Но понякога битовите инциденти добиват исторически статут - и съставката, която сакрализира битието, за да го превърне в житие, се нарича политика. 

И тук разгръщаме пожълтелите страници на американската история, за да разкажем нещичко, което да послужи за поука на разсъдливите. А впрочем те американските страници от Историята не са чак толкова пожълтели, защото САЩ е млада държава и както обича да казва Бай Болгар - тия па ква история имат, а ние ехееей! 

След това необходимо уточнение вече прелистваме до 1770 и отиваме в Бостън, който по него време бил перлата на британските колонии в Америка. На 5 март 1770 там станал един битов скандал, който американската историография нарича Бостънското клане, а за британските историци това е Инцидентът на Кинг Стрийт. 

С две думи - в улична свада британски войници стрелят в граждани на Бостън, петима убити, единайсет ранени. 

Но защо за американците това е Клане, а за британците - Инцидент? От една страна, британските историци, както и нашите, могат да кажат на американските: ехееей, ние какви кланета сме виждали, вашето е нищо и никакъв инцидент! Простотия някаква с 5 мижави жертви, бог да ги прости, ама да си имаме уважението! 

Да си имаме уважението, ама по онуй време американското национално самосъзнание вече почнало да се пооформя. Това новонационално съзнание доста се тровело от данъчната политика на британската корона. На американците им писнало метрополията да им дере кожите с нови и нови данъци. И след поредното увеличение на "такса спокойствие" започнали данъчен бойкот - предпочели чувството за безпокойство, отколкото да хрантутят британските дембели. Американската преса подклаждала тия настроения. Градските съвети отказвали да събират данъци за Великобритания. 

На британското кралско семейство заедно с всичките им там демократични институции тая работа никак не се понравила. 

След кратък държавен размисъл натоварили на флота едно малко кралско войнство и го проводили в Бостън да сложи ред. Бостън, както казахме, бил много скъп на британците - най-големият град в Нова Англия, един от най-старите и богати американски градове. И голямо пристанище, а Британия като Владетелка на моретата била изключителен ценител на големи пристанища.

И Бостън станал един неспокоен пристан. Британските войничета били посрещнати на нож, меко казано. Бостънчани и кралската войска взаимно се провокирали. Правели си номерца и се псували под мустак. 

И така до грозния 5 март 1770. 

Търговски чирак поискал с най-груби думи от британски войник да погаси някакво задължение. Войникът преглътнал обидите и се разплатил мълчаливо. Обаче негов другар се засегнал на британска чест и направил забележка на чирака да проявява повече уважение към британското оръжие. Чиракът почнал да псува втория войник вече мъжката и започнал скандал. Камбаната на старата кирпичена църква забила на пожар и граждани започнали да се стичат на местопроизшествието. Дошли и още войници. Гражданите викали, кълнели, попържали и обогатявали американския английски с нови и нови благословии на майка, леля, крал, кралица и т.н. Както е казал поетът, ама нашият, не някой от техните рапъри - заливали ги с кални потоци от ропот и град от словесна атака. И не само на приказки, ами и буквално мятали кал и камъни. Много били набрали на всичко британско. 

Дотичал британският капитан Монтгомъри и се опитал да овладее кризата. 

Войниците стоели със заредени и насочени оръжия, бостънчани продължавали да мятат камъни и майни. 

Капитан Монтгомъри излязъл пред пушките и викнал - граждани на Бостън, имате думата ми на кралски офицер, че никой няма да стреля по вас без моя заповед, ето аз стоя на пътя на куршумите! 

Обаче камък ударил един от войниците, той викнал - дявол да го вземе, огън! 

И стреляли в тълпата. Трима починали на място, други двама по-късно. Погребали ги с големи почести, макар че били обикновени работници и един чернокож избягал матрос. На лобното им място днес има обелиск. 

В резултат - британските войски били изтеглени напълно от Бостън, тоя инцидент/клане станал стъпка от големия Път към свободата, сигнал за Голямото бостънско чаено парти (1773, друг път ще поговорим и за него) и Войната за независимост (1776). 

Така трагичният инцидент добил статут на историческо събитие и на тази точка днешната ни лекция приключва.