"Къщата с вратите", Тан Туан Ен
превод Петя Петкова, издателство "Лабиринт"
Тази книга започва бавно, с много описания на гледки, растения и ветрове. Погледът без бързане се измества от сухия безрадостен двор около едно бунгало край ферма в Южна Африка, насочва се тежко към миналите времена, преди десетилетия, в Малая, когато един изморен световно известен писател пристига на гости на стария си другар от студентските години. Светските разговори са затруднени от напрежението да се игнорира очевидното – секретарят на писателя е и негов любовник; домакинът боледува и едва ли ще изкара още много, домакинята е вцепенена от тъга и непрекъснато се вслушва в нещастието, което тихо тлее в нея.
Става дума за екзотични земи, много далеч от тук, за събития от 1910, 1920, 1947 година. За Англия, Китай, Хонконг, за обърканите взаимоотношения между хора от различни раси, националности и вери. Етикетът, който ни е дълбоко непознат, може да остави читателя дистанциран. Самият стил на книгата е приглушен като златно бижу с матов финиш; от пръв поглед само познавачът ще отгатне каква скъпоценност държи в ръцете си.
От съжителството между толкова различни култури се ражда красиво дете. Цялата книга е разказ за разказа в разказа, който се превръща в художествена литература. Удивително е да сме свидетели на това как книгата може да бъде по-умна от автора си; как от жалките останки от няколко нещастни живота може да израсне вълнуващо произведение.
Изящната и сдържана красота на жестовете, с които се преживява, изразява или премълчава порив към революция, предателство, лоялност, страст или изтощение, е много специфична в тази книга. Необходимо е читателят да напредне в страниците, за да започне да я долавя, а след това я разпознава радостно и с нарастващо желание за още. Тан Туан Ен не бърза да се хареса. Той изтъкава историята на героите си деликатно и предпазливо, а после я разстила, така че нюансите й проблясват и изчезват; цветовете и фигурите са като едва доловим воден знак.
"Мимолетна пътека от сънища / в лятната нощ, / о, планинска птицо, / отнеси името ми отвъд облаците." – Прокарах леко ръка по панела и си спомних утрото, когато бях докоснала вратата на друга къща. – Написано е от японски воин преди да се самоубие."
Късчета красота, пренесени през времето или запазени сред отломките на отминали любови, блещукат в течението на спомени, писма, разговори и съдебни разпити. Книга, която заслужава цялото ни внимание, за да преминем през плавните меандри на сюжета и да стигнем до финала, в който възможността за щастие все още съществува.
