"Извън обхват", Евгени Черепов
издателство "Жанет 45"
"– Шефче, абе, тука шампанско има ли? – попита Стефан. – Заредили ли сте вече за Нова година?
– Имаме бе, момче. Защо?
– Ами... – Стефан изведнъж се засрами. – Стана ми едно хубаво тука. Нищо че няма ток, интернет, абе, уж нищо няма, а пък много яко беше. И това с разчистването много добре ми дойде. Хубаво ми стана, че ми се случи такова странно нещо и искам да почерпя всички тук във фоайето по една чаша шампанско."
Ако това беше роман на Агата Кристи, ситуацията щеше да се развие по коренно различен начин. Група хора остават изолирани в една хижа в Балкана. След неочаквано силен снеговалеж няма ток и пътят е затрупан; интернет и обхват на телефоните там няма по принцип. Но вместо да открият труп и да прекарат следващите дни в търсене на улики и разследване на престъпление; хижарите и техните гости с общи усилия се заемат да разчистят снега, водят дълги разговори на светлината на свещите, обилно поливат всичко това денем с кафе, нощем с ракия… И откриват радостта от пълноценното живеене офлайн.
Това заема около една трета от обема на романа. Основното ядро от героите са твърде разнолики хора – и по възраст, и по разбирания, и по житейски опит. Портретите и личните им истории са въведени последователно. Постепенно те стават близки и се оказва, че макар да са попаднали в хижата случайно, всеки от тях има нужда от другите, за да намери вътрешен мир, да излекува свои душевни рани или в тишината на планините да се вслуша в собствения си вътрешен глас и да положи следващите си цели за постигане.
Разговорите, които водят – всеки със всеки и всички заедно, са познати до болка и всеки от нас е участвал в такива поне сто пъти. Соцносталгиците и апологетите на задължителната военна служба се препират с младите и с още по-младите, като всички взаимно се обвиняват за състоянието на държавата. Добрев, литераторът, който поема ролята на мъдрец, гуру и полеви психолог, разказва интересни и проникновени притчи. Всеки от героите с миналото и с думите си разкрива различна страна на прехода; предимствата и недостатъците на живота в емиграция и на оставането в България; на зависимостта от електронните устройства; на бедите, които парите и липсата на пари могат да причинят. В този смисъл романът на Евгени Черепов може да се сравни с "Ръченица" на Мърквичка – един словесен, типичен и ярък портрет на съвременниците ни, събрани около коя да е маса.
Общото усещане е, че това е история, разказана от добър човек, много образован, много умен и може би малко наивен, който с всички сили иска да събира, а не да разделя хората.
"– Етикети – повтори Добрев. – А няма нужда. Българите не сме чак толкова много, че и да се презираме постоянно помежду си. Кой слушал чалга, пък кой джаз. Кой никога не бил ходил на театър, пък кой не можел сам един контакт да смени вкъщи. Кой не знаел какво е биткойн, пък кой не знаел какво е къделя. Кой бил жълтопаветник, пък кой селяндур. Свят широк, хора всякакви. И в крайна сметка, като теглим една черта на всичките тези боричкания на егото според собствената представа за света – отвори ръце като за прегръдка Добрев, – всеки иска просто да бъде обичан."
На финала на романа има доста динамична и още по-романтична екшън сцена, която разчупва монотонността на иначе камерния сюжет. Отделните лични истории намират своето логично и в повечето случаи щастливо разрешение. Единствено на готвачката Пепа не е дадена никаква възможност за изява, което прави впечатление, защото всички останали имат своите петнайсет реда слава, дори кантонерът Тончо и бъзовският луд Чичо Дядко.
"Извън обхват" е каталог от разговорите ни на маса от последните 30 години, но също и обнадеждаващо, оптимистично четиво. А това е нещо много ценно, защото както казва Евгени Черепов, "отчаянието и надеждата си приличат по това, че са лавинообразни", а ние имаме остра нужда от повече надежда.
