„Просто страст“, Ани Ерно
превод Мария Коева, издателство „Фама+“
В рамките на 64 страници не може да се побере кой знае какво, би си казал някой. Защо текст с обема на малко по-дългичък разказ, трябва да бъде продаван като отделна книга? И шрифтът е едър… Всеки би си го помислил, преди да прочете първия ред.
След първия ред всичко се променя. Тази книга е толкова концентрирана, завършена и наситена с чувство, че е странно, че не тежи повече чисто физически, че думите между корицата не се взривяват с имплозия. Чистотата и вътрешното напрежение са изключителни и докато човек чете, започва да му се струва, че историята е по-реална от това, което го заобикаля в момента.
Ани Ерно разказва за връзката си с един мъж. Автобиографичността е заявена открито. Тя се връща назад към времето на тази страст и си припомня отделни детайли, думи и предмети, около които се завихря вниманието й. Тя наблюдава втренчено, с концентрация, граничеща с вцепенение.
Особено характерно е усещането за време. То е подчинено на вътрешните преживявания на разказвача. Разделя се на тежки, монолитни тектонични плочи от липса и очакване, и тънките, забързани пукнатини на следобедите, прекарани заедно.
Наблюдението и самонаблюдението се случват както по време на самите събития, така и при описването им. Ани Ерно пише за писането, търси основанията му, отбелязва как книгата се превръща в нещо по-трайно и значимо от самия живот. Пълното отдаване на страстта и паралелното им осмисляне, философстването върху любовта, сетивността, загубата на себе си, сливането с другия, краят и невъзможността за край.
Суеверията, малките ритуали, обетите, които съпътстват екстатичното отдаване, заедно с безжалостната, хладна преценка за всички решения и техните последствия; крайната честност и откритост, покоят и трескавото търсене на следващия миг на успокоение – цялата тази сложна амалгама е завладяваща. Не съм чела друга книга, която може да се сравни като лаконичност и красота на изказа. Преводът на български език е достоен за оригинала. Думите са точни и живописни, без преднамереност и показност, така че всяка фраза заслужава да се прочете на глас няколко пъти.
Страстта не може да се имитира, няма как да се провокира изкуствено, тя е като торнадо и се появява и изчезва винаги неочаквано, като пренарежда света.
Прочитът на тази книга е също изживяване на страст. Изключително силен роман. Ако беше по-дълъг, щеше да бъде непоносим.
