„Три светлини“, Клер Киган
превод Радостин Желев, издателство „Лабиринт“
Роман като акварелна миниатюра. С чисти цветове и ясни думи, история, кратка като лято.
Едно малко момиче е заведено при далечни роднини, които да я гледат, докато майка ѝ роди следващото дете в многочисленото им семейство. Действието се развива в Ирландия и пейзажите са типични – яркозелени ливади, по които скитат овце и крави. Морето се разбива във вертикалните скали. Всеки разговор, всяко събиране на хора по добър или лош повод, започва със слагането на чайника върху котлона.
Макар че не е посочено кога точно се развива действието, със сигурност времената не са добри. Бедността и гладът са нещо обичайно, а като добавим и някои човешки слабости – хазартът и алкохолът, животът не е никак лесен дори и за децата. Момичето идва от мръсен и пренаселен дом, в който никой не е имал време за нея, никой не е обърнал внимание да я научи на нещо.
Тя пристига у семейство Кинсела, баща ѝ я оставя там и дори забравя да й даде оскъдния багаж, който майка й е приготвила за нея. Тук всичко е различно. „Ръцете ѝ са като на майка ми, но в тях има и нещо друго, нещо, което досега не съм усещала и което не мога да назова. Ужасно ми липсват думи, но това място е ново и ще трябват нови думи.“
Момичето започва бавно да се преобразява. Изкъпана и със сресана коса, с нови дрехи, пред нея има едно цяло лято, през което тя ще види, че хората могат да бъдат внимателни и да се отнасят с уважение и нежност един към друг. Вижда как трудът може да носи радост. В този необичаен за нея дом добрината не е нещо, което се обсъжда, тя е естествена и се разбира от само себе си. Кинсела и жена му учат своята малка гостенка на различни неща, но всъщност са единодушни в своята откритост и щедрост. „В тази къща няма тайни. Където има тайна, има и срам. А срамът е нещо, което можем да си спестим.“ Но също и „Няма нужда да казваш каквото и да било… Мнозина са изгубили доста само защото са пропуснали идеалната възможност да си замълчат.“
Момичето расте бързо. Тича бързо. Труди се все по-уверено, защото има желание да помага и да се отплати за всички малки, прости жестове на доверие и щедрост. В този дом споделеното мълчание е израз на спокойствие – а тя добре знае, че мълчание може да има и между нещастните, и разбира разликата.
Семейство Кинсела не прилича нито на съседите си, нито на който и да е друг познат на момичето. Животът им също не е пощаден от бедите, но тези беди са ги направили по-добри, не са ги озлобили. В споделеното време, докато готвят, чистят и обработват земята заедно, неусетно детето и двамата възрастни стават близки.
По своето въздействие текстът прилича на стихотворение. Поезията е не толкова в пестеливите думи, колкото в премълчаното, в неизказаното, в онова, което се усеща и свързва хората. Четене, което се превръща в трогателно и вълнуващо преживяване.
По книгата „Три светлини“ е създаден филмът "Мълчаливото момиче" с номинация за "Оскар" в категория "Чуждестранен филм".
