"Фурия", Алекс Майкълидис
превод Росица Тодорова, издателство "Ера"
Всеки от нас се стреми да бъде забелязан и обичан от другите, да получи одобрение и да бъде приет безрезервно такъв, какъвто е. Ние споделяме живота си, общуваме и непрекъснато даваме и получаваме внимание, помощ и всякакви преживявания благодарение на това, че сме в общество.
Има обаче хора, които предпочитат само да получават. Манипулативни личности, развили до съвършенство умението да влияят на другите и да се възползват от тях. Постепенно те се превръщат в паразити, змия в пазвата, вълк в овча кожа… Те се вкопчват в приятелите си и ги ограбват емоционално, а понякога и съвсем буквално. Когато посегателствата им бъдат разкрити, се представят за жертва на случая, на обстоятелствата, прехвърлят вината върху самия гостоприемник, когото са съсипали, и го упрекват защо е бил толкова наивен да им даде такава възможност. Когато наблюдаваме отстрани какво се случва, ние сравнително лесно можем да посочим вредителя, но това съвсем не значи, че сме в състояние да го спрем. Ако самите ние сме попаднали в пипалата на такъв човек, никой не може да ни помогне. Омаяни от думите и поведението му, доброволно се оставяме на неговата милост.
Елиът Чейс е душичка. Той е изцяло отдаден на приятелите си, а актрисата Лана Фарар е слънцето в живота му, за нея той е готов на всичко. Обича я с цялата си душа, закриля я, зачита желанията й, според прищевките й заминава където тя пожелае и я придружава навсякъде, пък ако ще това навсякъде да е прекрасният й частен остров. Само Елиът разбира Лана, единствено той е добър с нея, а синът, съпругът, приятелките и прислужниците само я тормозят, предават и ограбват. Но ще дойде ден, в който тя ще го оцени, ще види добротата и щедростта му и тогава…
Това е историята, която самият Елиът Чейс започва да ни разказва. Той планира и подрежда всичко така, че справедливостта да възтържествува. Когато планът му се обърка, започва разказа си отначало и пренарежда картите по малко по-различен начин. Ако пасиансът не излезе, започва пак… Елиът си играе с хората като с карти и разказва една и съща история, но с всяко ново начало цветовете избледняват, радостта и любовта изчезват и това, което остава на тяхно място първо звучи хладно, после досадно, почти скучно, а после се оголват такива страсти и машинации, че на няколко пъти дори читателят разбира колко майсторски е бил заблуден.
Усещането е, че си муха в паяжина, че си бил подведен от собствената си самонадеяност, че всъщност жертвата си ти и ако се отървеш само с неловкото чувство, че са те посрамили – значи все пак имаш късмет.
"Фурия" е криминален роман като никой друг. В него престъпният ум подминава гарата на обикновената психопатия и достига неподозирани сияйни висоти на лицемерие, нарцисизъм и безочие. Холивудски гламур сред лимонови дръвчета и плисък на морски вълни, локва кръв между мраморни колони, изневяра, представления и една голяма изненада, която очаква не само вас, но и Елиът Чейс.
