"На запад с жирафите", Линда Рътлидж
превод Кристина Димитрова, издателство "Лабиринт"
В края на 30-те години на ХХ век над Европа пада сянката на война, която не може да бъде предотвратена. В САЩ Голямата депресия съсипва съдбата на милиони хора. Природни бедствия – ураган, суша и последвали наводнения – отнемат безброй животи. Безработица, болести, крайна бедност създават непоносимо социално напрежение. Жените нямат разни права с мъжете, включително сама жена, непридружена от мъж, няма право да пътува сама и да преминава междущатски граници. Расовата омраза е неприкрита и води до сблъсъци; има цели градчета, в които цветнокожите са нежелани и никой не гарантира безопасността им, ако замръкнат там. Никой не остава незасегнат от всички тези бедствия и беди, всеки се бори за оцеляване с всички възможни средства.
В тази обстановка два млади жирафа се превръщат в лъч светлина и полъх на надежда за цялата американска нация. Преживели презокеанско пътуване, морска буря и ураган, жирафите акостират на източното крайбрежие. Момчето и Момичето – мъжки и женски екземпляр, трябва да бъдат превозени до един зоопарк на западния бряг. Те са травмирани и много крехки. Неопитомени и изплашени, те трябва да стоят през целия път в специално приспособен камион. Момичето е с ранен крак. Пътищата са лоши и тесни, има много препятствия и твърде тесни тунели, а също и недобронамерени агресивни хора. На пръв поглед задачата е невъзможна за изпълнение.
Както в много други романи за пътуване, и тук главният герой е младеж, който трябва да преодолее всички препятствия, да опознае себе си и да израсне. На запад с жирафите поемат младият Уди Никъл, една червенокоса мечтателка със зелен пакард и Стария, който обича животните повече от хората. Приключенията, които им предстоят, са безброй, а отношенията помежду им – сложни, непредвидими и обагрени от дълбока човечност и доброта. За около две седмици те преживяват катастрофи, опит за обир, нападения от всякакъв характер, полицията хем ги закриля, хем ги застрашава, злодеите от един пътуващ цирк използват всякакви средства, за да отнемат жирафите… Но също така срещат и добри, възхитени, усмихнати и дружелюбни хора, които им помагат с каквото могат и споделят тях надеждата и красотата, пробудени от дивите създания, жирафите, пратеници от чистия божи рай.
Историята е очарователна, а краят й е хем съвсем неочакван, хем сърцераздирателен. Но от всички емоции – страх, вина, саможертва, приятелство и любов – най-силно присъства обичта към природата, към животните, към всички тези невинни и прекрасни същества, които сме длъжни да опазим.
