„Как да убиеш семейството си“, Бела Маки
превод Богдан Русев, издателство „Сиела“
Обещаха ми смешен трилър, но книгата не се оказа това, което очаквах. „Трилърът“ би трябвало да ме изпълни с мрачно напрежение и страх, от който да ми настръхва косата. Само че не беше страшно. Историята е криминална, от онзи тип, в които читателите знаят кой е убиецът и очакват да видят как ще бъде разкрито престъплението. Нещо повече – самият убиец, младата и на пръв поглед симпатична Грейс охотно разказва как е стигнала до идеята да избие цялото семейство на баща си, споделя как са й хрумнали всички идеи, кога й е помогнал късметът, кога обстоятелствата. Начинът ѝ на мислене е необикновен и интересен; високото самочувствие – оправдано, и не е трудно да й се доверим и да я подкрепим в убеждението, че тя е жертвата в тази история. Разбира се, с напредването на събитията се налага неведнъж да преосмислим отношението си.
Що се отнася до това, дали е смешно… по-скоро точната дума е „забавно“. Хладният цинизъм на Грейс се изразява в прямотата, с която тя коментира общоприетите вярвания и начини на поведение в обществото. Освободена от пластовете условности, тя вижда много по-ясно връзките между хората и заблудите, на които робуват те. Гладките, елегантни фрази и снайперистката точност на дефинициите (за които тук заслуга има и преводачът Богдан Русев) придават шокираща свежест на случващото се. И когато труповете започват да падат един след друг, може да се каже, че това разведрява обстановката и прави четенето по-лесно. „Нормалните хора не мислят за жаби и депресия. Нормалните хора не прекарват дните си в скапани мочурища в очакване на посетители, които никога не идват. Но също така, нормалните хора не се опитват да ликвидират целите си семейства, така че наистина трябва да се науча да съдя другите по-малко и да слушам по-внимателно.“
И понеже става дума за много популярен жанр като криминалната литература, в който е твърде лесно авторът да се подхлъзне и да нагази в плитките води на баналното, началото на този текст: „книгата не се оказа това, което очаквах“, трябва да се чете като най-висока похвала. Първо, серийната убийца Грейс се оказва в затвор, само че за убийството на човек, когото не е убила. Второ, на финала става нещо, което тя не е очаквала, макар да е било пред очите ѝ през цялото време. И трето, читателите пък дори не са и сънували какво ще стане. Има една такава уловка – направо им се набива на очи възможният финал, и накрая се оказват прави, но не по причините, които очакват.
Чувството, когато те надхитрят талантливо, всъщност е много приятно.
Оформлението на книгата е поверено на талантливата Фиделия Костова и корицата напомня за един друг роман, излязъл през 2023 – „Финли Донован се справя убийствено добре“ от Ел Косимано. Тя също беше доста приятно кървава. Ако сте чели едната, сигурно ще ви допадне и другата; и да се надяваме, че поредицата ще продължи.
